Хайка за вълци
Още зимата не дошла – и вълците затормозиха района. Ту в туй село, ту в онуй – нощем нападат кошари и свинарници, отмъкват живинките, само кървави дири остават по още незамръзналата земя.
По едно време налетяха и на кокошарниците. Което миналата година не бяха правили.
Стреснаха се хората. Ами сега? Кучета имаха почти всички, но явно вълците им бяха взели страха. Чуе се нощем вълчи вой нейде в полето, изхвърчат стопаните – кой по бели гащи, кой по къси шорти, всичките с оръжие – пушки, ножове, вили, пистолети… Домашният пазач страхливо се свил под коша с царевицата, вратата на овчарника или кокошарника зее, вътре празно –освен бандитския подпис с алена кръв…
Само Пешо Лабавия гръмна псето си, останалите не щяха да се цапат. Ясно им беше – и полицейско куче в засада да оставят, неуловимата глутница ще се нахрани и с него…
Отчаяха се хората. Единствено Тошо Вейката беше оптимист. Викаше – имал нещо предвид. Или, казано по културен нашенски – изнавпредвид…
Обикаляше ограбените стопани, километри прецапа за седмица, девет села посети, с над сто човека разговаря.
Накрая се обади на кметовете и покани желаещите да разберат какво става в кръчмата на Пею. Щото беше кръчма на кръстопътя, удобна за всички, най-вече за Тошо, който живееше до нея и имаше доживотен абонамент за ичкията…
Насядаха кметовете и придружаващите ги, Пею – червен от бързане и радост що мющерии са дошли, разнасяше бързо всякакви поръчки. Асортиментът на заведението му беше класика от десетилетия – ракия и газирана вода. Да не си развалят стомасите клиентите с префърцунените химикали, викаше той.
Тогава Тошо стана и рече:
- Уважаеми селяни и вие кметове! Видяхте ме – обиколих района, огледах местопроизшествията, анализирах следите… И разбрах…
- Какво разбра? –ревна Киро лесничея, затоплен от печката отляво и петте ракии в стомаха.
- Разбрах какво става… Казано направо – нищо ново, нищо неизвестно, нищо различно от това наоколо…
- Кое наоколо? – предпазливо се обади Миньо, кмет на Кривокучене от името на управляващата партия.
- Ами… Вие, кметовете, ще го разберете бързо, а и нашите селски май усещат… Казах ви – анализирах следите. Демек, събрах отпечатъци от стъпките, после ходих да ги сравнявам с тия на кучетата ни…
- Бе, вярно, че нещо вдигаше лапите на моя бълхарник – кимна Мишо Дявола и махна на Пею за още стимулатор на мисленето.
Хората зашумяха.
- Ти какво – насмука ли се? Как кучетата?
Тошо вдигна ръка.
- Спокойно, и аз отначало си виках, че изкрейзвам. Но после две-три нощи дебнах из улиците…
- И? – изреваха поне петима.
- Кучетата са се организирали. Това ще ви кажа…
В кръчмата се разшумяха, та чак Пею, забравил за поръчките, размаха ръце. Демек – да го чуем, бе, серсеми…
- Обърнете внимание – каза Тошо, когато глъчката стихна – Вълците нападат в едно село, там всички кучета са налице. А в друго – убедих се, нали ви казах, че бродих по улиците – няма кучета. Те са в глутницата…
- Защо? – изрева Киро лесничея…
- Знам ли – вдигна рамене Тошо – Ама си мисля: на теб да ти хвърлят комат хляб, а да пазиш толкова мърдаща мръвка… Ще се напъваш да измисляш как да отмъкнеш, ама и да не те видят…
Селяните се умълчаха.
После Пею рече:
- Ми да ги гръмнем тия псета… Тарикати…
- Да, бе – не се съгласи Миньо – Тия ще гръмнем, а кого да сложим?
Събранието отнесе три часа и, за радост на Пею, двайсе литра ракия. Накрая се съгласиха – увеличават дажбата на кучетата и гърмят по всяко скитащо. Политика му е майката…
Другото са празни лозунги и отвлечени мечтания на печеливши от своята и чужда глупост гражданя…
Изключително интересни коментари - за умни хора - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Надя, Елке!
-
Нищо ново, нищо различно! Много се присъединяват към глутницата...
-
"Ако не вярвате, че зайците могат да ръмжат, дайте лист от зеле на гладно животно и след това го отнемете." - Ричард Адамс
-
Благодаря, Смути, Роберт, Стойчо!
-
За хората и за кучетата...
Много скот, много нещо!
И все са извън бюджета на механата! -
Ми, то само с комат хляб не се живее, а ако политиката не ни оправи, тогава нямам какво друго
-
Браво, Генек. Поучително
-
Благодаря, Антоанета!
-
Увълчи се кучият народ!
-
Благодаря, Пепи, Нели, Тоти!
Нели, понякога се допускат технически грешки - от бързане или лошо зрение.Това го писах, после редактирах - и открих десетина технически грешки. Примерно, замяна на В с Н. Една до друга са. -
Политика трябва, политика ...
Поздрави! Успех! -
Поучително и написано с добър стил. Дори е обидно за автора да споменавам безупречния правопис . Може би затова не пиша коментари често, повечето публикации са с ужасни правописни грешки .
-
Политика му е майката! 😄😂🤣 Що ли си помислих какво може да е, докато четях 😂Побъркаха и народа, и кучетата! 🙃😄
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Така си е... Пък и с какво ще ги гръмнем