"Всичко е плод на авторска измислица. Всяко съвпадение с действителни лица и събития е случайно и неволно"
Всичко това продължаваше вече два месеца. Сърцето ú беше станало парче лед. Някакво си чувство за самосъхранение все още я караше да става сутрин и да ходи на работа.
В началото я измъчваше силна вина. После гняв, че е допуснала трети човек да ú диктува живота. Трябваше да поговори с някой, но нямаше с кого. Не можеше да сподели с близките си, излишно да ги тревожи. Приятелките щяха да ú натякват: "Казахме ли ти ние? Видя ли?" и от този род приказки.
Само вечер, като си затвореше очите, се молеше, не за себе си, а за съпруга си. Заради него искаше всичко това да свърши. Не го заслужаваше.
Отношенията им бяха станали "шизофренични". Един ден добре, на следващия нов мейл с доста стара информация вече и всичко започваше отначало.
Лошото е, че започна да свиква. Тя нямаше проблем с това, че е наблюдавана. Външно не изразяваше никаква емоция.
Веднъж попита съпруга си защо не прекъсне в ...