3. Омайно вино
Ех, колко е лудо и прекрасно по кожата ти да играят свободно слънчевите лъчи! Ей така, човек, да притвори клепачи с удоволствие и нежно да усети топлината на припкащите слънчеви пръсти по нея. Вдигайки ръка, засланяш чело и погледът ти се ширва в далечината – дълги редове с набити колове, зеленеят в призмата на далекогледа, чак до безкрая на хоризонта. Миризмата на зеленината се присламчва и омагьосва сетивата, наситена от светлината на деня. И на човек му се иска да полети, да обходи наедно със блестящата слънчева светлина от край до край подредените в редове лози.
Красиво е есенното слънце. То още пече силно, да напомня за отминалото лято, но не гори кожата – гали я нежно и стопля със светлината си хорските души. Сърцата пък, още трептят, отнесени от огъня на чувствата, запламтели през летните вечери, от веселбата по хорищата, от прекрасно поникналите пролетни чувства на младата любов, от срещата на две очи и докосването на ръцете, а и сезонът на сборовете, едва беше з ...