"Глупости" помисли Марк. "Как може да си го помисли. Тя, Рита - най-близкият ми човек! Да ми каже, че съм алкохолик? На мен? Най-добрият млад хирург в световно известната клиника Мейо! Пълни глупости. Аз мога да спра когато си пожелая и ще и го докажа."
Марк е човек с желязна воля. Дългите години на учене и изтощителни нощни дежурства бяха калили непреклонният му по начало характер. За него нямаше непостижима задача.
Да, беше почнал да си пийва малко повече в края на рабоният ден. Може би това повече вече бе започнало да води до привикване. Но алкохолик? Не. Това е пълна липса на характер, морално уродство. Ако тя си мисли, че той може да стане алкохолик то тя изобщо не го познава.
От този ден Марк никога повече не помириса алкохол, а Рита престана да бъде част от живота му. Марк продължи да оперира, да ходи по конференции, да обучава студенти, а на Бетани, която замени Рита, обясни че най- важното което тя трябва да знае за него е, че за него няма невъзможни задачи.
Наистина, повечето ...