Реших да играя „va bank”. Да опитам. Въпреки че едва ли някои ще се хване. Реших да си търся партньор. Не можех да лъжа, и трябваше да му кажа,че съм болна. Не от грип, който минава за една седмица, а от тежка неизлечима болест. Колко ми остава, не знаех.
Получи се това, което очаквах.
Отидох на първата среща. Толкова приличен мъж, спретнат, симпатичен;разговорът върви добре. Смяхме се, ядохме,пихме. Разделихме се с целувка. Обеща да ми се обади, да се видим. Не се обади. И аз не го потърсих.
След него имах още няколко срещи. Всички толкова приятни, емоционални. Невероятно, едната от тях завърши със секс. Но всички неуспешни. Никой не ме потърси. Нищо! Няма да се отказвам.
Записах се в група по народни танци. Весела, ведра атмосфера. Тук стават запознанствата. Агенциите репички да ядат. Имах добър външен вид, образование, отлична заплата,но! Казах си „Не става!“
Не упреквах никого. Та кой ще е този човек, който ще се навие да преживее кошмара на болките, химиотерапиите, множеството раз ...