29.11.2022 г., 7:03 ч.

Хартиен сняг 

  Проза » Други
305 2 10
2 мин за четене

  Нощта прилича на празен лист от спирална тетрадка. Откъсва се бавно, неохотно и сипе хартиен сняг. Така се отделям от устните ти, когато ме целуваш. Всяка нощ.

  Стъклата на очилата ти са запрашени – не те е грижа за света отвъд. Не ме дразнят, въпреки че съм чистофайница – при всяка целувка ги сваляш, сякаш отдръпваш стъклена завеса.

  Виждам зеленото на очите ти. Стъклена бутилка, в която разчитам тънкия пергамент на посланията си. Твоите?

  Стъклото на прозореца е зацапано с лунна светлина. Не ти е нужна, за да ме видиш.

  Спяща съм още. Животът ми е сън, а сънят е илюзия. Откъсвам се от него като от лепкава пита мед. Изплувам в стаята, в която те няма.

  Нощна лампа, книги на бюрото и тъмните очертания на Джомолунгмата на гардероба. Все още всичко е плоско и нереално, с едно доминиращо чувство – страх. Все още спя. Неподвижна съм.

  Ставам с усилие. Нощна лампа, книги, Джомолунгма… Все още съм спяща. И неподвижна.

  Докато сънувам, се досещам, че спя и сънувам. Това е важно, за да успееш да се събудиш. Битката ми с илюзията завършва винаги с осъзнаване, че всичко е само един сън. Поредният. Би трябвало да съм се научила да ги различавам!

  Накрая все пак се изтръгвам от лепкавия омагьосан кръг. В душата ми нахлува вихрушка от усещания – страх, радост, жажда, преситеност, студ, нежност, леност…

  Живот, в който не живея, но все пак – истински. Със спомена за теб.

  В някои езици мечта и сън се описват с една дума.

  Сърцето ми е полярен омагьосан кръг, който не иска да бъде разбит на незначителни късчета хартиен сняг.

  Изтръгвам се неохотно от капана на устните ти.

  Щрак! 💋

 

https://www.youtube.com/watch?v=Pu2gL15lyms

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Георги.
  • Честито и още много занапред 💐
  • С радост съобщавам на приятелите от "Откровения", че това произведение, допълнено с въвеждаща и заключителна танка, спечели първа награда за танка проза на конкурса на Поетична група Българско съвременно хайку и танка и издателство gabriell-e-lit "Черешовите води на българската танка", като събра максималния брой точки на журито. Бях отличена и с награда за цялостно представяне и с четвърто място за танка ренсаку, което за мен е едно от първите отличия, които получавам от участие в конкурси.
  • Мерилин е илюстрация към стихотворението "Лошо коледно момиче", но благодаря за харесването на туй произведение, Плевел 😃 Радвам се, че вече оздравяваш.
  • Мерилин, страхотна си. Четох го с температура, сега - без и пак ми хареса. Поздрави.
  • Хубаво.
  • Харесва ми изповедта на душата! Поздравления, Мария!
  • Често ми се случва да сънувам, че се събуждам, а да се оказва, че още спя. Последно беше снощи и реших да го опиша. Отдавна не бях писала импресия, все ме избива на многословни произведения. Благодаря ви, че прочетохте и оценихте!
  • ...и попадам в друг капан.. битките с илюзиите са лукс; импресия на събуждането
  • Прочувствена изповед на душата. Хареса ми!
Предложения
: ??:??