Едри капки задрънкват по ламарината под прозореца, кацат по стъклото и се разтичат бързо надолу, оставящи мокри следи.
Чувам я как дъвче.
Когато се обръщам към нея, тя веднага улавя погледа ми, с големите си, влажни, тъмни очи, като дива котка, чакаща следващия ход на плячката си.
- Благодаря ти. – прошепва, без да спира да дъвче. Никога не пропуска да го каже.
Свежда отново очи към чинията и продължава гладния си ритуал. Още повече заприличва на диво животно.
Позата ù внезапно изкарва спомена за първия път, в който я видях. Отново беше наведена, но не към чиния, а към земята; цялото ù тяло излъчваше отчаяние, чувство за загуба в лична битка. Нещо в нея ме трогна така, както нищо друго не беше успявало до този момент.
Приближих се и седнах на земята срещу нея. Беше се скрила от дъжда под някаква тераса. Тя ме погледна с онзи неин първичен поглед, взира се дълго и изпитателно в мен, а после каза:
- Няма да спя с теб. Не ме интересува колко пари ще ми предложиш. Аз съм зависима, не съм п ...