Хиляди пластове цигарен дим
"Трябва да спра цигарите..." Помислих си, докато гасях поредния фас. Този ужасен навик ми беше останал от студентските години... Спомням си как ненавиждах цигарите. И как обичах дългата си коса. Какви къдрици имах.
***
Всички тези спомени ме връхлетяха в деня, в който видях причината да си отрежа косата и да пропуша преди толкова години.
Той. И тя. Заедно. Все още. След толкова години. Мислех си, че няма да изкарат дълго. Че ще я зареже за някоя друга, както заряза мен за нея навремето. Не можех да го забравя. Не можех да забравя него. Не можех да забравя и нея. Сигурна съм, че всеки на мое място би мразил "любовницата" на най-голямата си любов. Да, колкото и да бях наранена, никога нямаше да спра да го обичам...
След раздялата ни имах чувството, че се побърквах... Отрязах къдриците си, пропуших... Тъпо. Но пред очите ми беше тя. Не можех да я изтрия от съзнанието си. Виждах я навсякъде.
Трябваше ми толкова време, за да скрия онази любов под хиляди пластове цигарен дим. Беше ли любов, да го опиша? Бяха ли обещания завинаги? Не можех да повярвам как всичко рухна. Дълго време не вярвах...
А сега, след толкова години - отново заедно? С деца? Тя - дебела и погрозняла, сякаш беше с 10 години по-възрастна от мен. Това ли щеше да стане и с мен, ако нещата се бяха развили по друг начин? Наистина ли исках това? Така ли се виждах? Това ли беше или с мен щеше да е по-различно? Не знам, никога няма да разбера. Те - щастливо семейство. Само това?
Аз? Преуспяла бизнес дама. Пътуваща, обикаляща света. Неспираща се на едно място? Дали бих могла да жертвам това, което имам сега, за да се върна обратно и да изживея онази ученическа любов, да бъдем заедно и да си народим деца...
Забелязах, че тя ме гледа. Беше ме познала, както и аз нея, колкото и да беше променена (а тя се беше променила толкова драстично). Гледаше дрехите ми, колата ми, ноктите ми, чантата, обувките, очилата, косата ми... Сякаш виждаше призрак, но някакъв призрак, изваден от модно списание. Тя беше с анцуг, рошава, с изпочупени нокти, без грим и с торбички под очите.
Тогава си помислих колко я превъзхождам, колко над нея съм. Та аз бях на светлинни години от нея. Усмихнах се самодоволно и я погледнах злобно.
В този момент светът ми спря. Той я прегърна и я целуна толкова страстно, сякаш бяха все още онези млади влюбени, които мразех, след като сърцето ми беше разбито на парченца. Той я гледаше, сякаш тя беше единствената жена за него, сякаш щеше да я обича дори в следващия живот. Тя го гледаше по същия начин. В този момент в очите й видях щастие, което парите ми не могат да купят, което никоя вещ не може да замени. Какво имах аз? Защо я гледах доволно, като тя трябваше да гледа мен така? Но не. Гледаше с възхищение външния ми вид, но и някак съжалително. Аз дори не я познавах, а я мразех толкова много... Права ли бях, всъщност? Те се обичаха, това беше повече от ясно. Коя съм аз, че да преча на такава любов. Може би, така или иначе, никога нямаше да бъда на нейно място. Може би така е било писано. В този момент погледнах на нея с други очи.
Видях я. Тя беше красива в своето щастие, чаровна и лъчезарна. Естествена, истинска и влюбена. Може би тя имаше повече от мен...
Разменихме погледи с усмивка. Сякаш и двете бяхме спрели да се унищожаваме мислено за миг. Разминахме се и всичко отмина, като цигарения дим, раздухан от вятъра. Слава Богу, всичко свърши. Отпуснах се отново и запалих цигара. Не знам дали щях да ги спра, но поне мислех да спра да се подстригвам толкова често... Не знам защо го реших. Спомените ми за него отново се покриха от хиляди пластове цигарен дим и сякаш никога нищо не е било.
© Кети Станкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Харесах!
-
Мактубе. От арабски - така било писано (Алхимикът - Куелю). Поздрави, Кети.
-
ХА-Ха-ХА, благодаря ти много!
-
Хубаво,даже много...Хареса ми обрата на нещата. Пък колкото до цигарите- веднъж се живее,пуши си на воля Поздрави
-
Мерси, мерси... rarebird... Относно завъртането на разказа... До последния момент не очаквах да го обърна, аз имам малко странен навик - започвам да пиша нещо, без да знам какъв край ще сложа и той си идва сам Но много благодаря
-
С поздрав сърдечен! Разкошен разказ-
-
Тъкмо да обвиня героинята ти в самонадеяност и ти завъртя разказа в друга посока. Изненада ме.
Аз бих разширила историята повече, но за това сме различни - нали сега чета твоя творба, а не моя. Колкото до цигарите - аз съм последната, която мога дам съвет, тъй като ги пуша, въпреки "Дневникът на една никотинозависима" - http://vessislava.blogspot.com/2010/11/blog-post_17.html Развявай си къдриците - харесах написаното от теб.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много,много силно..... без думи съм!!!!