HOLD ON TIGHT

На всички мои първи любови

... Hold on tight to your dream
Hold on tight to your dream
When you see your ship go sailing
When you feel your heart is breaking
Hold on tight to your dream...

Electric Light Orchestra

Казват ми да си обуя гумените ботуши. За да не ми се намокрят краката. Защото когато си намокря краката, винаги настивам. Изобщо аз постоянно настивам. Отсъствам от училище по една-две седмици. Това не е чак толкова зле, защото така няма нужда да играя физическо и мога да си чета книжки вкъщи. Лошото е едно – че не мога да виждам Ева. Тя стои на чина пред мен. Има дълга руса коса, която мирише хубаво. Знам го, защото често ù искам различни предмети на заем. Тя обикновено се сърди и не ми дава. Но аз пак и ги искам, защото така всеки път, когато се навеждам към предния чин, усещам как мирише косата ù. Мишо до мен често я дърпа. Сигурно и на него му харесва миризмата, но използва различен номер.

Навън е навалял дълбок сняг – сигурно има към 25 сантиметра. И продължава да вали. Оглеждам се дали няма някой приятел наоколо, вдигам лице към небето и отварям уста. Обичам вкуса на снежинките, които изненадвам в полет. Но мразя снежните топки в лицето си. Тази се оказва от Мишо. „Какво блееш бе, Геш, зубър такъв!” Лошо почваме! Мишо носи в ръката си чисто нови мини-ски. Явно е тръгнал и той към пързалката. „Каква е тая шейна бе, бебешор!” Правя се, че не ми пука. И на мен са ми обещали мини-ски за Коледа. Но не върви да се похваля сега, че ако Дядо Коледа нещо обърка конците, Мишо ще ме спука от бъзик.

Вървим през снега. Нарочно избираме най-дълбокото. Така де – защо иначе сме с гумени ботуши? Обаче когато се сборичкваме по едно време, снегът влиза вътре и почва да се топи. Това мирише на настинка!

Ето я пързалката! Шум, суматоха и непрестанен бой със снежни топки. Мишо веднага започва да се фука с мини-ските пред Никол и Илиана. „Вдигат повече от истински ски!”, обяснява с най-сериозна физиономия. „Айде бе!” дразни го луничавата Никол, която е с половин глава по-висока. Аз не си падам по нея. Мишо сериозно се връзва. „Гледайте сега!” Спуска се по пързалката, умело финтира между няколко бебешори на шейни, но фаталната му грешка е, че се обръща да махне в отговор на Илиана (явно и той я предпочита от двете) и тутакси прави предно салтомортале на една бабуна. Никол и Илиана се заливат от смях. Отмъстен съм!

И тогава всичко някак си като че ли притихва, защото виждам, че от долния край на пързалката се задава Ева. Връща се от балет. Има пухкави розови наушници и розово яке, а гъвкавите ù крака са обути в бял клин. Малко прилича на Барби, но е много по-хубава, защото е жива. Усещам, че устата ми е отворена и бързам да я затворя, преди някой да е забелязал.

Мишо се отупва от снега и казва нещо, за което баща му би му издърпал ушите, точно когато Ева минава покрай него. Лоша работа, Мишо, този път просто изгоря!

Ева застава в горния край на пързалката. Явно и тя иска да се спусне, но няма с какво. Така де, кой е казал, че и на балерините не им се пързаля? Ева поглежда въпросително към Никол и Илиана, но те веднага сядат на шейните си и се спускат. Вярно, че не си говореха с нея, защото я смятат за фукла. Ева изглежда малко тъжна. Става ми жал за нея.

Приближавам се. Тя ме гледа леко учудено. По русата ù коса блестят снежинки. „Искаш ли да се спуснем?” Честна дума, не знам как събрах смелост, а иначе съм егати пъзльото. Може би защото татко цяла сутрин си пуска една песен – „холд он тайт” ли беше, що ли. Текстът не ми е много ясен, защото е на английски и още някакъв език, обаче мелодията ме кефи. Някак си ти идва куражът за всичко, като я слушаш. Щура работа!

Ева кима и се усмихва. Ева! На мене!

Сядаме на шейната. „Ева, дръж се здраво”, казвам ù, „че мисля яко да вдигна!” „Добре!”, прошепва до ухото ми. Пускаме се. Вятърът свири в ушите ни и шейната подскача по бабуните. Разминаваме се с учудените лица на Никол и Илиана. В далечината Мишо се заканва с юмрук.

Ева ме държи здраво през кръста, просто не ми остава дъх. И тогава – о, Боже! – тя допира гладката си студена буза о моята. Е, сега остава и да ме целуне пред всички и ще ни разнасят до края на учебната година!