Хората от блока
Под влияние на един добър приятел аз започнах да чета книги. Бях тогава шестнайсетгодишен. Никога преди това не съм чел редовно, а само отделни приказки, и то поради родителските заплахи от свиреп побой. Иначе не бих докоснал книга, защото смятах четенето за скучна и отвратителна работа, с която трябваше да се занимават само пенсионерите.
Нещата се случиха така:
Отидохме с приятеля на разходка. И той ми се похвали:
- Гошка, сутринта дочетох Дивите разкази на Николай Хайтов. Сега съм много радостен! Абе можеш ли да си представиш какви хора е имало! Безстрашни, добри корави. А не като тия стотинкаджии в нашия блок, треперещи кога ще излезне сметката за тока или водата. Пък са и от вашия край, от Родопите са.
Думите му ме заинтригуваха дълбоко главно поради две причини. Първата беше, че наистина хората от блока трепереха над стотинката като Плюшкин (за когото прочетох след време в гениалната книга на Гогол). Освен това животът им ми се струваше безсмислен и посредствен, пр ...