Той не беше от тях! Не, в никакъв случай! Той не беше от хората, които непрестанно се оплакваха, че животът е тежък, че светът е ужасно място, а хората са жестоки и зли. Не беше от тях и не искаше да бъде, дори ги презираше. Но не беше и от онези, които витаеха в розовите облаци на собствените си идеализирани представи за нещата; онези, за които бутилката винаги бе наполовина пълна и които си свирукаха весело, докато отиваха на работа в някой приветлив офис с широки прозорци и избръснат до синьо шеф зад отрупано с документи бюро.
Като се замисля, той не беше и от онези, които винаги се бореха с трудностите, изправяха се пред сложни дилеми, взимаха важни решения, после работеха здраво, за да се докажат, да се издигнат в кариерата, и някои от тях загиваха нелепо в самолетна катастрофа или банков обир.
Чудак. В общи линии беше чудак. Поне другите го определяха като такъв. Или май за последно така го нарече онова момиче от университета, което го покани на изложба в Полския център, а той от ...