- Моля?! – женският глас, идващ от кабинета на директора, отекна в училищния коридор, който досега тънеше в тишина. – Не само, че няма да накажете детето ми за това, ами ще му се извините за опита да го дискриминирате!
- Госпожо Сеизова…
- Госпожица!
- Госпожице Сеизова, това не е дискриминация, не можем повече да правим компромиси с поведението на сина Ви, това е недопустимо!
- Кое точно му е недопустимото? Това, че се е опитал да покаже на някой чувствата си?
- Това не се случва за първи път, нарушава училищния морал…
- Знаете ли, докато идвах към кабинета Ви, минах покрай няколко двойки от момичета и момчета, които или се държаха за ръце, или се целуваха, или се натискаха. Тях наказахте ли ги?
- Госпожице, това е съвсем друго…
- Кое му е другото?! Невъздържани тийнейджъри, чиито хормони бушуват, се натискат по коридорите, сина ми не е направил нищо по-различно!
- Добре знаете, че страната ни е консервативна, не се гледа все още с добро око на прояви на…
- На какво?!
- … еднополова л ...