Х р и с т и н а
( Грешница )
Христина вървеше по стръмната павирана уличка в миньорската част на селището, разделено на две от бързата малка рекичка. Зави покрай първия блок след детската площадка, поогледа се вляво и вдясно, и бързешком прекоси площадката пред входа. Там вече не бе толкова страшно. Само да не се покажеше някой, който да я познава.
На третия етаж позвъни на вратата вдясно. Поослуша се. Никакъв шум, нито стъпки. Поогледа олющената стена отгоре над вратата и отново нададе ухо - дали няма да чуе някакъв шум.
Дали е вътре? - помисли си. - Ами ако е излязъл? Или пък е в кръчмата? Може да седи с нейния Алексей и да си бъбрят.
Колко ли труд положи, докато нагоди работите така, че да ги сгъсти и сприятели с Лъчо. Е, година мина, откакто той дойде за пръв път у дома им.
Поправи им контактите, които се бяха обесили над детското легло и над спалнята, след това поправи ютията и фасонката на терасата.
Христина шеташе около него и току питаше, дали с нещо може да помогне или дали им ...