Тя бързо пресече улицата със ситни крачки, но той я зърна, изящна жена, с чиста коса, ниски обувки с токи на глезените и костюмче в телесен цвят. Премина като сянка, а Алекси не се обърна да я потърси отново с поглед между минувачите, защото бързаше. Днес бе последния вторник в месеца, ден за приемане на стоката и той знаеше, че хамалите вече го чакат в градинката пред склада докато си чистят зъбите със стръкове трева и ще му се присмеят ако закъснее. Иначе, въпреки, че бе семеен, той добродушно се заглеждаше. Всякакви жени и момичета привличаха вниманието му, дори и да се бе случило по някаква причина да е загубил настроение по-рано през деня. Обикновенно ги оглеждаше прикрито и с внимание. Гадаеше за покупка ли са се замислили, бързат за среща с мъж или са излезли да прахосат малко време преди заспиване, от пуста самота. Понякога обаче се отнасяше съвсем, забравяше да се съобрази и се възхищаваше на някоя интересна минувачка с отворена уста. Тогава, жена му, Дора, едра и грубовата, м ...