Eia (Росица Танчева)
436 13844
2.05.2010 г., 7:21 ч.

„Хубавите ябълки свинете ги ядат, а сочните сливи-магаретата” 

  Проза » Разкази
4966 0 13
5 мин за четене
„Нещо става у Генчови! Каква е тая олелия, какво е туй чудо?” - мислеше си
 баба Дена, седнала на скамейката пред вратнята и протегнала врат към съседския двор. „Ух, как не излязох по-рано, че да разбера кой е влязъл у комшиите!” - тюхкаше се на ума си тя. По едно време настъпи раздвижване пред съседската порта. Излезе Гина Генчова с кошница за пазаруване и право към баба Дена се запъти. „Хъ, какъв късмет!” - ухили се любопитната старица и отметна кърпата от ушите си, че да чуе по-добре новините.
            - Кво става, ма Гино? - не издържа Дена, а и се поуплаши съседката да не я отмине набързо.
            - Наш Дончо снаха доведе. Докато той си вземе изпитите в София, тя у нас ще живее, че вече си е наше момиче - изпъчи се гордо Гина.
            - Ха, честито! Па, отдека е снахата? - пак изпружи шията си комшийката.
            - Селско чедо е, но чак от Северна България. В София са се запознали, че и тя студентка е била, ама вече е завършила - заобяснява Гина.
            - Е, ще черпиш тогава! - ухили се баба Дена, че и този път първа бе научила новината.
            - Ще черпя, то се знае, макар че малко ме е срам... Абе, моята снаха не е кръвена като другите, не е червендалеста, а една слабичка, като вейчица - чак страх да те хване! Как деца ще ражда туй момиче, акъл не ми достига! Ама аз ще се захвана здравата и ще я охраня. От днеска само биволско мляко ще ù давам да пие и тя скоро ще си стъпи на краката! - закани се свекървата.
            - А те със сина ти сватба вдигнали ли са? – продължи да любопитства Дена.
            - Представяш ли си - само се били подписали в София, в общината и туй то! Не се били венчали. Викат, че имало време за тържества по-късно, когато мой Дончо си вземел изпитите.
            - Младежка му работа, ама живи и здрави да са, пък ние ще ги оправим тука - ще ги охраним, пък и сватба ще им вдигнем, комшийке, нали така!? - захили се Дена и надигна павурчето, дето винаги си го носеше в джоба на престилката - Я още сега да вдигнем наздравица за доброто на младите - бабата рекла, недорекла, навири шишенцето, а то забълбука радостно. - Гино, пийни си и ти, ето! - и старата жена щедро подаде питието на комшийката си.
            - Аз трябва да черпя, съседке, а не ти – рече Гина, гнусливо поглеждайки олигавеното гърло на павурчето.
- Да оди, да оди, че за мене повечко да има - хич не се разсърди баба Дена, а отново си гаврътна няколко глътки блага ракийца.
Докато комшийките сладко си хортуваха, младата булка на Генчови на огън се печеше. От малка баща ù, който беше селски свещеник, я беше научил да свири на цигулка и навсякъде тя си носеше любимия инструмент. Сега, след като си поподреди багажа, доколкото съумя, в малката и не дотам удобна стаичка, в която свекърва ù я бе настанила, извади цигулката и засвири прочувствено. Скоро мъжовата ù баба с трясък отвори вратата на стаичката и завика:
- Ма, булка, луда ли си, та в наше село само циганите скрибуцат на кемене! Я да скриваш туй чудо и да не ни срамиш пред людете! - и старата жена безцеремонно измъкна цигулката от ръцете на невестата и я захвърли на пода. - Хайде, идвай с мене на софрата, та да позакусим нещо - все пак тя съжали момичето и като че ли не искаше да го оставя само и разстроено.
Като хапнаха, снахата се заприготвя да мие съдовете, ама бабата навреме я предупреди:
- В нашата къща бунелите не се мият, щото ще ръждясат. Само се избърсват и туй то.
„Значи съм яла с мръсна вилица!” - ужаси се младата булка. Взе да ù се повдига и тя излезе на двора. Подиша чист въздух, почувства се по-добре и реши да се разходи из градината. Дочу детски смях. Мъжовите ù племеннички - две момиченца на около седем-осем годинки беряха сливи и ги даваха на едно магаре, вързано до тях, а то важно ги дъвчеше и дори внимателно изплюваше всяка костилка, като си обръщаше главата на една страна и я избутваше с език от ъгълчето на муцуната си. Те го гледаха много доволни и се заливаха от смях. Скоро на дървото не остана и една слива - всичките ги изяде магарето. Тогава свекървата Гина се върна от магазина с пълна кошница лакомства.
- Бабо, бабо, купила ли си маслини? - пресрещна баба си едната внучка.
- Купила съм, баби.
- Дай ги, че да видиш как магарето плюе костилки! - разбърза се момиченцето и задърпа кошницата с продуктите.
- Гиди мискинки такива! - ядоса се Гина и подгони внучките си.
- Бабо, магарето всичките сливи изяде - няма нито една! - продължи да налива масло в огъня немирничката.
В това време свекърът, който наблюдаваше случващото се иззад стобора на къщата, дълбокомислено рече:
- Ами то винаги тъй става - хубавите ябълки свинете ги ядат, а сочните сливи - магаретата.
А младата невеста се чудеше да плаче ли или да се смее...

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??