Когато всичко се успокои и в офиса настана тишина, аз включих компютъра и започнах да работя. Беше към седем вечерта. Когато съм сам, работя най-добре. Изнизаха се един по един моите колеги, знаят, че оставам до късно, трудя се бавно, но съдържателно, упорито, внимателно.
Всъщност крада данни. Досега съм изнесъл доста информация – и то само с флашки. Никой не се усъмнява в мен, защото съм най-добрият във фирмата.
– Имам ти пълно доверие! – казва шефът ми почти всеки ден.
– И аз, шефе! И аз – това отговарям и го изричам с поглед, сведен в земята, за да не съзре началникът колко много го мразя и ненавиждам.
А не бива да го мразя и ненавиждам чак толкова. И той е говедо като всички други началници. Не е по-голямо и по-гнусно говедо, отколкото трябва да се предполага. Но и аз съм човек. Не обичам никакви говеда. Само месото им харесвам.
– Откраднеш ли цялата база данни – намигна ми купувачът на информацията, –- ще бъдеш заможен човек. Ще ти дам много пари.
Това е хубаво. И аз съм човек. Им ...