Мамка му, умрях! Всичко бе толкова сиво и понеделнично, и изведнъж смъртта реши да разнообрази ежедневието ми, да ми покаже живота в такива цветове, в каквито никой никога не го е виждал. Не разбрах как и защо стана, но ето ме сега безплътен и съжаляващ. Смъртта в миг накара всички мои мечти и желания да изглеждат смешни, всички мои страсти и неволи бяха забравени и единственото, което остана бях самият аз. Най-накрая наистина бях себе си – свободен от оковите на живота, както бях преди да се родя. Мисълта ми вече не бе обременена с глупостите на битието, вече спокойно можех да погледна назад, да се усмихна и да кажа, че и аз съм живял, че и аз умрях.
Докато бях жив смятах, че съм видял доста от живота, че съм обиколил немалко и винаги съм знаел, че има още много, което винаги ще остане скрито от мен. А сега като гледам как разнасят тялото ми, сам опровергавам собствените си заблуди. Къде ли не разхождаха тленните ми останки и продължават да го правят. Минах през морга, погребална аген ...