В една ясна нощ, която още не се е случила, той върви през града, около два през нощта е. Пресича булеварда, зима е, и е голям студ, и духа силен северен вятър. Вятърът духа толкова силно, че ушите му са замръзнали, но това няма значение, понеже той допреди малко е пил с приятели, в една малка кръчма, близо до входа на морската градина. Морето не е замръзнало още, няма как, все пак е доста солено, и се иска много студ и много вятър се иска да има, за да замръзне морето добре. В кръчмата е било задимено от цигарения дим и задушно някак, не точно топло, и краката му са замръзвали, понеже е нямало отопление, но е имало бира, и водка е имало, и много хора също. Всеки е подвиквал, смеели са се, били са много, все приятели, мъже и жени, голяма компания. Някои са си тръгнали по-рано, по двойки, или – по тройки и четворки, какво значение има сега, когато вятърът духа толкова силно, а ушите му са замръзнали, но той не усеща нищо, нали така.
Той се прибира, къде – не знае. Всъщност знае, краката ...