Не я харесваха… Ни комшиите, ни бившите познати, ни даже роднините. Синът хич не се сещаше да я види, дъщерята идваше само да огледа апартамента в какво състояние е. С мисълта – колко труд ще й трябва, когато майка й… Меко казоно, го освободи…

Защото апартаментът се водеше неин. Баща й го беше прехвърлил таман преди да извърши единственото добро дело напоследък, както смяташе Йордана. Но наполовина – умря, ама не остави жилището за нея. Той го строил, родителите му помагали, записал го на тяхно име, а след развода те му го прехвърлиха…

Проклет човек! Не щя да устиска още малко, ами… Един ден си събра чанта с багаж, рече, че му е омръзнало да стиска зъби, та да не я утрепе, и замина…

А какво й има? Всички я харесваха преди. Още в детската градина момчетата се боричкаха кой ще спи на успоредното легълце до нея. Щото беше интересно – какво ти спане… После в училище цяла тълпа обожатели /и не само!/ я съпровождаше. Знаеха, че е добро момиче – самораздаваща се. Пък ако е ударила два коняка…

Заради тая народна любов не можа да завърши СПТУ-то. А беше стабилна ученичка – от първи клас постоянна тройкаджийка. За какво са й разни шестици, за какво са й зубренията? Тя сама всичко знае –  та от някакви си книжки ще се учи…

И тия даскали – простаци и невежи. Не искат да разберат, че момичето е уморено – щур купон до полунощ, а после разтоварващи услуги на компанията. Седнали даскалята да й обясняват разни строителни мурафети… Бе, те – ако знаеха, щяха да строят, а не да учат другите…

Е, не можа да завърши. Станала грешка, приписа я на един мухльо, той си призна, ожениха се. Само дето се оказа, че животът не е баш като по любовните филми и сериали. Трябваше да гледа бебето, а кога? Време нямаше – срещи с приятелките, забивки с бивши уж гаджета, запознанства с нужни хора, нощни разтоварвания с поглед към тавана…

Мъжът й успя да я уреди на работа в строителната. Поне той се хвалеше, че е успял. Ама то си беше каторга! Издържа един ден. Представяте ли си – тя, младата хубавица, да маже тухлите с разтвор и да мери с отвеса вертикала…

Ама ха!

И на втория ден случайно уж се бутна в излизащия от колата си шеф. Оня се извини, заприказваха се… След което я назначи секретарка. Е, прескочи някои бюрократични глупости – като например наличието на диплома.

В канцеларията станаха две секретарки. Оная, дъртата, въртеше всичко, Йордана само шефа. Но нещата вървяха, докато лоши хора уволниха началството.

И се оказа, че няма вече работа за нея. Та се наложи да се бутне случайно в директора на болницата, после той буташе… Така де, не е за всеки, специализация се иска, а кой по-добре от Йордана знае и може…

С две думи – изкара я инвалидка. И я пенсионираха. С три години стаж като строител /всички във фирмата така ги водеха/ и сложни заболявания, струващи й пет-шест зяпания към тавана. Едното беше подписано от дърта докторица, нямаща си представа какво може да й даде една професионално отцепена жена…

А после оня се махна от апартамента й. И познатите нещо…

Зае се с проучване и изследване на околния свят. Я, какви интересни работи стават във входа. Оня Андрю се прибира по обяд. За да яде? Нееее… Сигурно е закършил с някоя и чука срещи по време, когато жена му е на работа. Един ден даже от колата му слезе младо маце. Вярно, после се оказа, че дъщеря му е пораснала, ама отначало зарадва Йордана – хвана го тоя фарисей… После… Язък!

И оная Огняна – все се прибира по-рано у дома си. Деца имала, биха казали някои, грижи се за тях…

Да, бе – за едни деца…

Йордана своите остави на свекърва си, а после на мъжа си. С някакви дечурлига ще се заплесва, когато има толкова мъже…

Да не говорим за дъртия даскал. И той със сигурност има любовници. Вярно, седемдесетака стигнал, ама може виагра да гълта…

Възмути се, писна й. Подъл народ – все се крие от общественото любопитство…

Но… И висенето от балкона омръзна… С две думи – стана й скучно. Много скучно.

Огледа се. Ама какво се чуди – вход с десет апартамента, територия за управление бол…

Не я щяха за домоуправителка, обаче взе да се налага. Активно. Както рязко каза един неграмотен даскал там – страшно съчетание е прост простак…

Което не засегна Йордана. Само спря да слиза сама в мазето, защото… Абе, необразован интелигент, ама знаеш ли, ако му избие чивията…

Реши да въведе ред във входа. Най-напред поиска всеки да плаща асансьора според етажа. Ми, не може тя от третия етаж да плаща колкото оня от шестия! Два пъти по-малко път минава, я…

Сетне опита да наложи собствениците на кучета да плащат и за тях. Някой я отряза – когато кучето му слиза с асансьора, да си плаща. Но, когато и той е с него – нали едно количство енергия се харчи, къде е смисълът?

Тя контрира с нареждането, че лично ще плаща само 5 лева. Според нея – предостатъчно. Което накара някакъв математик да опонира – не знаеш общата сума х, отде ще изчисляваш у за теб?

Все зубрачи, все се опитват да я спрат в справедливия поход към властта…

Накрая се наложи да поиска открито да управителства. А ония дървени философи я отрязаха – по закон била „обитателка“, а на събранията участвали само собствениците. Обяви се за собственичка, но набързо я нарекоха „лъжкиня“.

Пък един нахалник даже заобяснява, че по закон и неговото куче е с титла „обитател“ – само дето е по-интелигентно и възпитано, по-малко лае…

Е, направо…

Абе, какви хора! Диктатори! Но само да уреди нещо – ще ги научи тях…

Обаче – как?

Старите познати я поглеждат и потръпват, сама не смее да се погледне в огледалото, професионалните иширети не вървят – кокалите пукат…

И всичко, което знаше и учеше – остана в миналото. Даже тройните дози алкохол не могат да накарат мъжете да преглъщат с поглед подире й…

Ама ще измисли нещо тя… Ненапразно киселицата е траен плод…

Някои мнения, които не са подходящи за тук, но ги има - https://genekinfoblog.wordpress.com/