Не я харесваха… Ни комшиите, ни бившите познати, ни даже роднините. Синът хич не се сещаше да я види, дъщерята идваше само да огледа апартамента в какво състояние е. С мисълта – колко труд ще й трябва, когато майка й… Меко казоно, го освободи…
Защото апартаментът се водеше неин. Баща й го беше прехвърлил таман преди да извърши единственото добро дело напоследък, както смяташе Йордана. Но наполовина – умря, ама не остави жилището за нея. Той го строил, родителите му помагали, записал го на тяхно име, а след развода те му го прехвърлиха…
Проклет човек! Не щя да устиска още малко, ами… Един ден си събра чанта с багаж, рече, че му е омръзнало да стиска зъби, та да не я утрепе, и замина…
А какво й има? Всички я харесваха преди. Още в детската градина момчетата се боричкаха кой ще спи на успоредното легълце до нея. Щото беше интересно – какво ти спане… После в училище цяла тълпа обожатели /и не само!/ я съпровождаше. Знаеха, че е добро момиче – самораздаваща се. Пък ако е ударила два коняка… ...