Палещото слънце над военния лагер под каменните стени на Рим пърлеше раменете на тримата римски благородници и се отразяваше в гравираните шлемове на етруските. Сцевола се опитваше да не позволи на лекия вятър да разпилява внимателно нагънатите дипли на тогата му, защото държеше в предстоящите нелеки преговори дори в дребните детайли да изтъкне достойнството си на свободен римски гражданин. В плътна тишина малката група се приближаваше между двете редици от вдигнати кръгли щитове на наежените етруски войници към платнения навес, под който между два запалени жертвеника на походен трон седеше отколешния враг на града-държава, етруският цар Порсена, обграден от своите военачалници.
– Боговете изглеждат благосклонни към теб, Ларс Порсена – проговори след едва забележим поклон възрастният мъж. – Аз, Гай Муций Сцевола, заедно със Секст Пелезий Галб и Корнелий Рутилий Друз, римски благородници, идваме при теб с думите на Луций Юний Брут, консул на Рим.
– Зная, че боговете са на моя страна – П ...