И след двадесет години, за един философ правилното
питие е от значение
Кратък и несъдържателен увод
Понеже напоследък се очертава като модна тенденция в този сайт да се публикуват разкази с продължение, реших и аз да се включа в борбата с ентусиазма на кандидат-депутат по време на избори. Така де, и аз ги мога тези работи. Още повече, че го правя малко в стил Дюма и мускетарите.
Предлагам съвсем културно и добронамерено на хората без чувство за хумор да не се мъчат с моите брътвежи. Също така, искам да отбележа, че не съм член на Анонимните алкохолици и нямам и намерение да им ставам. В тази държава трябва да има поне един виден от всякъде алкохолик. Аз съм вашия човек. Гласувайте за мен с бюлетина номер шест!
Двадесет години след като се разделих с моята философка, с която имахме непреодолими или, както се изразяват философите, антагонистични различия в подхода към философските школи, отново задълбах във философските дебри. И не от хубаво. Не. Причината е съвсем прозаична и е открита още от Сократ, който казал, че, ако един мъж си вземе лоша жена, става философ. Мисля, че това е една от най–гениалните мисли, които могат да хрумнат на един мъж. Сократ станал философ. Явно жена му била лоша и, за да не грешим в това свое предположение, тя взела, че го отровила. Поради тази причина, когато чета Сократ, гледам жената да не е на близо и си наливам с леко притеснение едно узо. Това е перфектното питие, с което върви този титан на мисълта и нещастно женен мъж, който явно доста е размишлявал върху жената и брака и направил още едно гениално откритие: „Женен или неженен, винаги ще съжаляваш. Ако би се давало в брака време за проба, то целият свят би се ограничил само с пробата.” Прочета ли тази мисъл, веднага прибавям една гръцка салата към узото, от което си наливам щедро и си казвам „Сократе, Сократе, братко по съдба, как можах да те пропусна навремето. Ако те бях чел, нямаше да съм на това дередже днес.” Ето докъде водят пропуските във философията, така че от мен един съвет. Четете внимателно и не пропускайте Сократ, за да не си скубете после косата, ако ви е останала такава. А, и винаги имайте едно наум, когато жената изяви желание сама да ви налее питие. Не забравяйте как си е отишъл нашият човек.
Платон сигурно е имал мълчалива жена, защото много си е падал по диалозите. Написал е доста човекът. За разлика от мен. Аз с жената диалог не мога да проведа. Няколко пъти в началото на брака се опитвах, но всички завършваха с „ти да мълчиш, когато аз говоря”. От тогава съм си мълчалив. Разприказвам се само в съдебната зала, защото там не могат да ми кажат да млъкна. Ако пък съдията е жена, не могат да ме спрат. Държа рече като Фидел Кастро, от най–добрите му години. Успях дори да докарам една съдийкадо припадък. Тя припадна, а аз се чувствах така, сякаш току-що съм направил най–трудната поза от Кама Сутра.
Платон го подхващам с бутилка мавруд под ръка и поне една палка луканка. За разлика от другите древногръцки философи, той е труден за смилане и изисква пределна концентрация, най–вече в наливането на виното. Да не говорим, че предразполага към шизофрения, тъй като от толкова диалози почваш да си говориш сам след третата бутилка. Жената една вечер така ме хвана задълбочен в Платон и ми каза, че съм бил жалка картинка. Аз веднага й цитирах самия Платон, който казва, че „в основата на всяка мъдрост е търпението”, но тя нещо не ме разбра и ми каза да си взема душ, а не да й разправям глупости. Да, никога няма да стане мъдра тя, а аз толкова време я търпя, че се чудя как още не са ме поканили за член-кореспондент на БАН.
Към Демокрит подхождам винаги с голямо уважение и бутилка Керацуда. Това ароматно вино е много подходящо, особено ако се гарнира с елегантно нарязани френски сирена, които контрастират на букета от плодови аромати, присъщи на керацудата.
Женените мъже задължително трябва да четат този философ, за да избегнат критичните ситуации в брака. Той предупреждава преди повече от 2000 години, че „да не се правят никакви отстъпки в живота, е белег на безразсъдство.” Тази мисъл съвсем ясно е проумях още на първата година от брака си, когато все още имах смелостта да се опъвам на жената, като герой от съпротивата. След един скандал, в който отстоявах правата си с ентусиазма на млад демократ, тя ме остави цяла седмица без храна и секс. На седмия ден капитулирах пред угрозата от гладна смърт, повтаряйки си мисълта на Демокрит, докато жената ми поднасяше ухаещото божествено ястие. Ако мислите, че сте се унижил, повтаряйте си тази мисъл на Демокрит и всяка загуба автоматично се превръща в мъдра и философски обоснована постъпка.
Преди да отговорите на въпроса на жена си „скъпи, дали не съм качила няколко килограма”, трябва задължително да сте се консултирали с Демо, както галено го наричам и да сте наясно, че „откровеният изказ е присъщ на свободния дух, опасно е само да се избере неподходящото време”. Тук трябва твърдо да отричате и да я успокоите, че тя е по-вталена от деня на сватбата. Всички други отговори са си самоубийствено безразсъдство.
Плутарх ми е любимецът от древните гърци. Този пич е бил много мъдър за времето си и е лошо, че сме позабравили неговите съвети, които определено са новаторски, дори и за века, в който, по приумицата на съдбата, тъпчем земята.
Към него винаги подхождам с необходимия респект и не пропускам да си налея „Джони” син етикет, което има мек и изтънчен вкус, подходящ за дълга философска вечер. Разбира се, крия от жената колко струва, защото ако разбере, ще ме обезкости за отрицателно време с професионализма на стар рибар. Към уискито препоръчвам фъстъци и нищо друго. Тук залагаме твърдо на класиката. И обезателно - пура. По възможност кубинска. Нотка екзотика си е съвсем на място и помага за по-пълното осмисляне на този философ. За по–нестандартните натури може, казвам може, но не е задължително, да се добави шам фъстък. Ориенталската жилка е добър контрапункт на американската класика и внася лек терористичен елемент в цялата ситуация.
„Висшата мъдрост – казва Плутарх – е философствайки, да не личи, че го правиш и да постигаш сериозни цели, шегувайки се.” Когато прочетох тази мисъл, пих цяла нощ от кеф в знак на пълно съгласие с този мъдрец. На сутринта жената ми каза, че съм абсолютен непрокопсаник и несериозен елемент, който не заслужава нейното внимание. Аз се помъчих да й обясня какво философско злато съм открил, но тя остана непреклонна в убежденията си като заблуден еретик. Това ме накара да проумея, че жените не могат да оценят мъдростта на вековете. Особено в по–свободна и лежерна обстановка. Не знам защо, но мъжете винаги сме били по-отворени към новите идеи и новаторските виждания за разлика от нашите половинки, които, според достоверни източници, са ни изнудили и са ни гепили едно ребро. Може би оттам им идва и тесногръдието в светогледа. Примерно -казвам една вечер на моята „що не вземем да направим една тройка” и виждам как тя нервно стиска ножа, с който реже салатата. Тогава се отказах да агитирам за тройките и си останах скучно моногамен. Тук се сещам за другата гениална мисъл на Плутарх, която всички мъже повтарят в пристъп на примирение, но съм сигурен, че не знаят кой пръв е достигнал до това гениално прозрение, а именно „всички жени са еднакви, когато лампата изгасне”. Много е прав човекът. Няколко пъти изследвах това твърдение и се убедих, че грешка няма. Страшното настава, когато лампата светне. Един път почти поставих световен рекорд на сто метра с препятствия до магазина за бутилка водка. Нямаше как иначе да издържа малкото хипопотамче, което щастливо ми се усмихваше в леглото до мен. Бяха луди, млади години, не че сега ми е дошъл акъл в главата, но поне правя грешките авторитетно и със замах.
Карл Густав Юнг е забележителен мъж, към който аз подхождам с подобаващият респект и бутилка калвадос. Добре изстудена и придружена със свински карета, тази ябълкова ракия прави чудеса в разбирането на този философ, психолог и ученик на Фройд. Мая Попова на втората бира винаги почва да ми говори за него, така че бях принуден да се запозная и с неговото творчество, ако исках да продължат да ме публикуват в този сайт. Под секрет трябва да ви кажа, че не съжалявам, което си е умно си е умно. „Обратното на любовта не е омразата, а властта”, е казал този сърцевед и аз това болезнено го проумях, когато жената пусна донос до данъчните и те затвориха казана в селото, в което си печах ракия. Това беше грубо, много грубо, но с приятелите го преживяхме, като безотговорно минахме на водка.
А какво ще кажете за това : „само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота” Тази мисъл проумях съвсем ясно, когато жената ми сервира за мезе на водката, която си пиех в момента, фъстъци. Това беше груба грешка и веднага заформихме качествен битов скандал с основен рефрен от моя страна „къде са ми корнишоните”. Тя не можа да ми отговори на този елементарен въпрос, което беше първата стъпка, не - крачка към развода.
Еразъм Ротердамски. Това е велик мъж и изследовател на човешката глупост. Той е написал трактата „Възхвала на глупостта”, в който елегантно и със стил изследва това присъщо само на човека качество. Когато казах на жена ми, че го чета, тя ме изгледа свирепо и само отбеляза „Намекваш ли ми нещо или просто изследваш докъде се простира твоята глупост?” Тук веднага си спомних за Демо и дълбоко и философски замълчах, за да не проявявам безразсъдство в мирно време. Какво ли правеше моята философка? С нея се разбирах много по–добре, макар че от време на време ме халосваше с книгата в главата, но това ставаше само при разгорещени философски спорове, но пък, както е казал Еразъм, „в глупостта всички жени са еднакви”
Еразъм върви много добре с леко и ефирно питие, каквото е джинът, примесен с капка тоник. Не повече, че става блудкав коктейл! Когато преполовите книгата и бутилката, съветвам да палнете една тревичка. Ей така, за солидарност с холандците и човешката глупост, която е необятна като Тихия океан и дълбока като Марианската падина.
Уважавам много Еразъм, защото той ми посочи пътя с думите „дори в най–лошата орис има възможност за щастливи промени.” Щом прочетох това си сипах с кеф още един джин и седнах да пиша молбата за развод. Няма само жената да ме изненадва, я? При мисълта, че ще й дойде неочаквано като майски сняг, ударих джина на екс и се поздравих за взетото решение. Оттук пиенето ми тръгна значително по–леко, а и философите не ми се опъваха толкова вече. Станахме си първи приятели.
Следващата мисъл на Еразъм направо ме накара да подскоча: „Ако си създаваш нови приятелства, не забравяй за старите” – казва той. Това веднага ме накара да грабна телефона и да събера старата тайфа за отрицателно време. С молбата за развода в джоба си се отпуснах като руснак в първия ден на запоя.
- Никога повече жени! – извиках с кеф.
- Грег, този ентусиазъм ще те провали. – обади се другарят Аврамов – "Никога повече бракове" е правилната постановка на въпроса, иначе отиваш твърдо в лявото платно и не ми се мисли за теб.
Както винаги, другарят Аврамов беше мъдър като тибетски монах.
Такъв беше и Монтен. Френски философ, който заради безчинствата на съпругата си прекарал 10 години затворен в една кула. Там написал „Опити върху душата”. Горкият човечец! Явно неговата е била по–зла от моята. Десетте години самота са го накарали да прозре, че „бил е несъмнено умен човек онзи, който е казал, че щастливото съпружество е възможно само между сляпа жена и глух мъж”. Силно, нали? И мъдро. Тук винаги си наливам коняк. По възможност „Наполеон” и драсвам огъня на една пура. Когато ароматният й мирис натежи, пия по едно за всички мъже, паднали в борбата с противоположния пол.
Този пич явно много е мислил в кулата, защото е направил едно друго важно откритие. „Ако има такова нещо като добър брак – пише той – то е защото наподобява повече приятелство, отколкото любов. „ Е, как да не пийнеш тук едно за негово здраве и да не теглиш една на злобната му жена. Опитах се да обясня това на моята, но тя ме изгледа презрително и само отбеляза: „Тия твои философи нищо не разбират от живота. Аз приятели си имам достатъчно, а ти стига си се занимавал с глупости!” Добре де, как да не й бия дузпата, като не мога да проведа с нея един сносен философски диалог, както примерно го прави Хубавена, дето спори надълго и нашироко с един мъж кой е по-по– най – мъжът или жената. Безпредметен спор, на който отговорът е ясен, но тече някакъв диалог все пак. Ами кака ми Светлана? С нея като седнем на маса, дебатираме като в научен симпозиум ползата от пиенето на водка и приносът й за подмладяването на индивида, който употребява това питие. Всички знаем, че тя изглежда толкова добре, защото животът й минава под девиза „нито ден без водка за утеха”, а аз съм тръгнал с бодри пионерски крачки по нейните стъпки. Въобще, важното е всичко да бъде поставено на ясна философска основа.
Продължих да си чета аз Монтен тази нощ и стигнах до поредната му гениална мисъл „най–великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си”. Тук си сипах поредната порция коняк. Дръпнах от пурата и си казах: „Сутринта внасям молбата за развод.” Мислех да напусна с гордо вдигната глава сериала „Ужаси без край”, в който участвах в главната мъжка роля. Всяко нещо в този живот има край. Важното е следващото начало.
© Светослав Григоров Всички права запазени
много ми хареса връзката между философията семейния живот
и питиетата