"Жената е по-сладка от живота и по-горчива от смъртта"
/ДРЕВНА МЪДРОСТ, ПАК ОТ ОНЯ МИ ТИ СОЛОМОН, ОТ КОЙ ДРУГ../

Един ден пак реших да се женя. По точно да обмислям. Ей така, както си стоях и реших. Така преди време се каних да скоча след голямо мислене от една скала в Тюленово, защото повечето ми другари, освен един, мой истински приятел, бяха вече скочили и плуваха долу в студената вода, пък аз седях още горе и се взирах в бездната. Оня, дето не бе скочил, седеше долу на равното, под един чадър, пиеше бира и все ми крещеше оттам да сляза и, че ми се чудел какво диря два часа на тоя страшен ръб, пред тази зинала бездна.  Не, че бе високо. Към седем- осем метра. Но все пак, все пак. И тъкмо се бях тогава наканил, бях отместил единият си крак, и отгоре зърнах една подводна скала. Лъщеше на слънцето долу. Струваше ми се , че ако скоча и ще се надъня баш на нея. Колкото повече я гледах, толкоз повече ми се струваше че ще умра. Ще скоча, викам си надясно, там не виждам скали. Но после се сепнах- Ами ако са там, а просто не се виждат? Затова слязах внимателно от високата скала и викнах на един от мойте авери:
- Ей, Насе, я виж там долу има ли скали?
Наско се гмурна, бави се малко и излезе и вика:
- Има, ама са надълбоко. Няма да ги стигнеш, ако скочиш. Ще потънеш на два - три метра, а те се на седем поне. Скачай бре, стига си умувал. Голям е кеф.
-Добре, викам и айде пак горе и пак размисли- ами ако взема, че ги стигна все пак тия скали? Или пък се изметна във въздуха при скока и се пльосна по лице, или гръб? Един така съм чувал, скачач, скочил, паднал по лице и червата му се разпиляли. И останах така дълго да размишлявам. Накрая го отложих за догодина. Отидох под чадъра и се зачетох в едни сборник със стихове на Есенин.
Дойдоха смелчаците. Поожулени оттук-оттам, жадни, изморени, а един дори му течеше кръв от носа. Седнаха под чадъра и те и ме бъзикат, дето ме било страх.
- Догодина, викам, като дойдем на палатки, ще скоча. Още щом спрем с колите. Оставям багажи и всичко, отивам на тая пуста скала и  скачам.
Но да се върнем на темата. Голямо богатство казват е да намериш добра жена. Това не го казва кой да е, а самият цар Соломон преди хиляди години. А е рекъл и също така в своите притчи, че свадлива жена е, като неспирен капчук! И още, че по-добре да живееш на тавана, отколкото в къща споделена със свадлива жена.. Явно сам самичък го е открил завалията, след стотици нощи прекарани по таваните, сам, сврян в някой ъгъл с царската корона на главата си, наслаждавайки се на безмерната тишина. Сигурно си е казвал:
-Ех, колко съм си добре тук! Тихо е, някоя и друга мишка се шмугва под дъските и кашкавал съм си нарязал тука на една дъсчица, и винце съм си налял! Кеф. Нека долу капе капчука, мене хич не ми и пука..

Но той все пак е бил цар, нека не забравяме. Тоест имал е сума тавани, и е имал и стражи на разположение. Отива на тавана, но нарежда на стражата да варди входа и така безметежно си отдъхва.
Седемстотин капчука е имал. Не е шега тази работа. Че и триста наложници. Каква е разликата между съпруга и наложница? Ами на едната не и е наложено, на другата и се налага. Така го схващам. Демек едната е свободна, другата не е. Та 1000 жени е имал царя и от тях ни една добра.
-Защо, ще попитате? Как така ни една? Откъде разбра?
Ами ето отде. Сам той казва: "Мъж  намерих един на хиляда, но жена между всички тях не намерих" Оттука си вадя извода, че той имайки 1000 жени, измежду тях не е намерил една добра. Но някой ще рече:
- Не бре! Ух, че си гламав.. Виж какво пише, че е намерил мъж на 1000- един,  но измежду тези 1000 мъже, не е открил ни една жена! Вдяна ли?
Ама не пак не вдявам. Как така измежду 1000 мъже е намерил само един, и пак измежду тези 1000, тоест вече 999 не е имало ни една жена? Ами много ясно, нали са мъже, не жени.Как ще има жена измежду тях?  Значи не е имал това предвид, а нещо друго. Че на 1000 мъже открива един, а измежду хиляда жени, не открива нито една! Това ми се чини е правилното разбиране.
- Не! Ще рече, моят въображаем опонент.. Не е тъй. Имал е предвид, че демек останалите 999 са били обратни! Приличали на жени, но не били, но и мъже не били..
-Но това са глупости, едва ли не изкрещявам аз! Контекста е друг. За търсенето на добра жена. Тоест в мислите на автора има 1000 пробни мъже и 1000 пробни жени и той търси сред тях свястни. Между мъжете намира един. Сега дали е имал предвид сам себе си, не знам, но измежду жените не открива. А как търси измежду 1000 непознати жени? Ти за да разбереш що за жена е една жена, то тя не трябва да ти е непозната. Тоест, тоя пич търси измежду познати жени. А той е имал точно 1000 такива. И не е намерил! Затова се е сврял на тоя таван и си е гризал кашкавала тихо, пишейки ни тия работи, за добро, или зло, да ги четем, белким ни дойде акъла в главите.. Въображаемият ми опонент, съкрушен се стопи в нищото. А аз, току завърнал се от Тюленово се курдисах на терасата с чаша кафе, сърбам си и гледам белия свят отпреде.
И по улицата гледам минава един човек. От тези дето вече си говорят самички. На главата с шапка от пешкир. Завързана от двете страни на възелчета. Брадясал, обрулен от слънцето, с пет- десет найлонови торби в ръце, мръсен потник, бута количка пълна с железа, картони, кашони и на висок глас си говори сам.
- И какво? Какво стана накрая? Тя, си има жилище, а аз си нямам. Тя си има работа, а аз не. Нямали ги  в кадастъра. Е как ги няма? Мама и Тате на мен ги  и на бате ги оставиха и сега ги няма? Не бил и апартамента мой, а неин?? Е как може така? Та, като се взехме и в кадастъра ги имаше нивите и апартамента беше мой??
После спря до контейнера. Порови, извади нови кашони, сгъна ги и бум в количката. Сетне седна на тротоара до самия казан в мръсотията, взе една угарка от земята, одуха да стане чиста, запали и засмука. Така димя около десет секунди и я хвърли. Явно се опари, защото си лапна пръста. И пак завика с висок глас на никой в нищото.
- Като я вземах, всички първо ме ниваха и после завиждаха. Нали сме шлосерски колектив, само мъже. И дюдюкат, първо викаха- Вземай я, че ще я вземе друг. Купувай цветя, води я на кино, темпо, темпо.. Не губи ритъма. Нас слушай, ние разбираме.. И си смигат. Като се взехме- викат че ми било- Блазе! Адвокатка съм бил гепал, че и красива. Хем умна, хем красива.. Глупаци недни. Сякаш ме прокълнаха. После ме среща бригадира след десет години, тоест преди две. Вижда ме, че ровя в контейнера и ме подмина с презрение. Нали ми било- блазе!? Че спри се де, спри се при един блажен човек , мурук скапан, спри се и  ми се извини. Ама и аз съм глупак. Хората не бива да се слушат какво дрънкат, а да се гледат как живеят. Нима не ги виждах как идват на работа и след смяна остават да играят карти, да пият ракия и да ядат салата от един общ голям леген? Нима не ги виждах и не цаках, и аз с тях. Защо не се прибираха у тях си, а киснеха до нощите на работа в съблекалнята? Ясно защо. Но те нямаха адвокатки в тях. Та и в кадастъра им останаха нивите и апартаментите си останаха тяхни, единствено им се попиляха нервите и дробовете от това къркане, а един си бе кръстил напук на тъща си, дъщерята- Терца. Терца Иванова Стоянова, още си я спомням.  
Кафето ми загорча изведнъж, та отидох и си турих още захар, връщам се на балкона и оня пак там и пак пуши. Този път не се опари, но димя само пет секунди. После стана и  замина, като пак викаше нещо, но не можех вече да го чуя. Но това де го чух ми се заби като нож в гърба.
И все пак... Все пак е писано, че добрата жена е венец на мъжа си, а онази която докарва срам, е като гнилост на костите му. Речено е, че къща и богатство се оставят наследство от бащите, но благоразумна жена е от самия Бог!
Демек, защо е от Бога такава женица, ами защото, къщата и богатството си остават, а не ти ги отмъква и да те натири , като псе. Това е направо благословение. Тоя клошар  явно това трябва да го е разбрал от опит. А щом жена му не е от Бог, то тогава от кого ще е? Ами от дявола. От кой друг! Работа става все по дебела и страшна. Това не е шега, ей! И си спомних виковете:                                                          
 - Скачай, скачай, няма страшно. Няма скали, надълбоко са. Ние как скочихме?
Абе скочихте вие, виждам аз, плавате долу, ама знам ли.. Догодина може и да се престраша.
Но пише , който е намерил... Значи трябва да се търси. Не е така, хоп, първото стъкло в краката, да си го туриш на пръстен и да си го носиш. Ами то може да не е диамант. Може да си е просто стъкло и сетне да ти се смеят всички. Или пък си ходиш из гората и оп гъби. Огромни, шарени, красиви. Набираш една торба, прибираш се, туряш скарата, месцето, наливаш винцето, цър -пър, оттук , оттам, лапаш, пиеш, смях, веселие и след няколко часа- мъртъв. Трябва да се познават гъбите, да се търсят внимателно, да се сравняват с картинка на ядливи. И като видиш че прилича, и то не само прилича, ами си е такава, тогава чак скарата. Но пък жената не е гъба, та да я скъсаш. Та примерът ми е лабав. Па и не всяка гъба е отровна до смърт. Има  и такива от които не се умира, но яко те свива корема. Въобще гъбите са опасна работа, но са така вкусни.. Затова ако искаш гъби на корем - култивирай си ги сам! Намираш една пещера, вземаш мицел, садиш, те избуяват и ето ти на. Чували! Но знаеш какво си посял. Пак лабав пример. Но що пък? Има хора, но в древността де, днес не става, защото сме я докарали до там, та имал човека в древността богатства. Имал крави, овце, добитък от баща си, ниви, шатри, слуги и слугини. Имал и ум, демек не бил някой тъп хлапак, дето бърза като гламав и си троши главата. Та той, наблюдавал, гледал, преценявал, мислил и взел та дал да му отгледат от малка, собствената му съпруга. Е търпял години, но пък хубавите неща изискват време и накрая си имал добра жена. Другото си е лотария, ако питате мен. Да не се обиждат дамите де. То и тяхното си е лотария. Но на хиляда може да уцелиш, а тук незнайно колко над хиляда към едно е шанса. Просто, Соломона не му е стигнал живота да проучи и да ни рече. Човека до хиляда успял и дотам му е статистиката. Изпих си кафето, спирам и да дрънкам, само да ви кажа, че не вярвам да скоча догодина от скалата в Тюленово. Срам , не срам, признавам си. Висока е, долу е дълбоко и си ме е страх. Но все пак ще ида там, като всяка година, да погледна отгоре. Човек все пак има неподозирани способности и заложби, барабар с неподозирана глупост и безрасъдност.  Кой знае, може пък и да се метна. Риск печели, риск губи, както и който не играе ни пичели, а също - хитрата сврака с двата крака.. Ех, Соломонеее, Соломоне, какво ни причини, ти безпощаден мъдрец такъв. Не ни пожали, нас глупаците, да ни правиш на мъдри, а ние си останахме не само глупави, но станахме страхливи, че и предубедени, вероятно не проумяващи какво ни казваш точно. Затова, засега оставам , Соломоне, верен на максимата, която някой друг мъдрец е изтърсил- "Без резки движения" и така ще кретам в този живот, и верен на тази максима, няма да скачам, поне не скоро, понеже то по рязко двужение от един скок няма, пък каквото сабя покаже, човек си пати от собствената си глава.
 Чао! Отивам за една бира че стана обяд.

/забележка: Написаното касае едни точно определени лоши жени и мъже, за които говори царят, а не всички. Нека добрите ми простят, ако са си помислили, че пиша за тях! Това не е така по никой начин!! За вас е казано, че сте - венец за своя мъж и сте благословени! Затова продължавайте така и ще получите наградата си../