17.05.2019 г., 9:50 ч.

Идентичност 

  Проза » Разкази
574 0 3
3 мин за четене

- Ако се подстрижа, ще сме като близнаци. Няма да различават кой е мъж, кой жена.

Той се усмихна и я прегърна през рамото.

- Не искам да се подстригваш. По-добре аз да си пусна дълга коса.

- Ами! Не те виждам да висиш в банята три часа, докато си изплакнеш шампоана и после да слагаш балсами, маски...

- А, аз ще я мия надве-натри. Да няма да се занимавам, бе, муцка.

- Ясно. Ти ще си хипи-близнакът.- звънливият й смях отекна в стаята, блъсна се в блестящото огледало. От сребърната повърхност ги гледаха две напълно еднакви лица, опрени едно в друго. „Копи-пейст гаджета“, така им викаха приятелите.  Тъмнокестенявите къдрици на момичето се спускаха до кръста. Къдриците на момчето имаха същия цвят, но едва докосваха челото му. Очите и на двамата бяха с формата на бадем, в идентичен нюанс на кафявото. Еднакви тънки носове, еднакви широки устни. Еднаква бе даже и трапчинката на брадичките им.

Лицата се усмихнаха. Притежателите им се прегърнаха. Вървяха навън все така, притиснати един в друг. Често се разминаваха с ококорени погледи. Преди месец, една стара жена ги свари да се целуват на една пейка в Градската градина и взе да се кръсти: „Позор! Брат и сестра! Докъде стигнахме, Боже...!“

- Мислят ни за брат и сестра – каза тя срещу огледалото – колко идиотско, нали?

- Нормално е, съвсем еднакви сме. – отвърна той.

- Като имаме дете, – забеляза тя – поне няма да се чудим на кой прилича.

Той посегна с ръка назад и взе фланелката си. Навлече я през главата.

- Е, – почеса се по бузата – има го и моментът с характерите, все пак...

- Така ли? – тя се засмя – Ти си келеш, а аз съм кучка. Ще следим на кой по-цветистия език използва като се кара с хората ли?

Смехът му се сля с нейния, удари се пак в огледалото и сякаш го разби на хиляди късчета.

                                                                      ...

След три месеца той я напусна. Келеш беше, наистина. Заряза я заради русата миньонка от бара. Оная, с големите цици и дрезгавия глас. Различната.

                                                                     ...

В кабинета беше светло и чисто. Миришеше на спирт. Тя седна на стола. Хирургът, наметнал зелена манта, се настани срещу нея. Очите му се присвиха зад дебелите стъкла на очилата.

- Изненадах се, като чух за всички промени, които желаете – той скръсти ръце – корекция на нос, устни, скули, вежди...че даже и лицево-челюстна хирургия. Някои от тези намеси, реално, ще ви загрозят.

- Знам. – тя сви белите си, треперещи пръсти.

- Защо го правите?

- Правя го, за да…за да избягам.

- Да избягате ли?! От кого?

- От себе си! – тя стисна юмрук. Гледаше огледалото на страничната стена. Там плуваше един далечен, познат момчешки образ. Той наклони глава към нея, разшири тънките си ноздри, присви бадемовите си очи и докосна трапчинката на брадичката си. Вдигна ръка и й помаха за сбогом.

© Невена Паскалева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Малко късно видях коментарите ви, защото имах проблем с интернет връзката. Благодаря на всички за прочита!
  • Отчаяно бягство... най-вероятно и всички разкрасителни операции носят някакъв подобен контекст на самоопределяне, но не напълно осъзнат.
  • И тя е келеш.Коя смяна на визия може да сменя идентичността? Разказът, за да не буди съмнение у читателя своята достоверна оценка,е доста нестандартен...Но е интересен, защото суетата е издигната в култ! Другото, Мариана вече го е казала!
Предложения
: ??:??