Вечерта се очертаваше дъждовна. Запътихме се към кафенето, което като курник ни събираше надвечер като кокошки, ровили цял ден в бунището на ежедневието, доволни и уморени, че има къде да се приберат. Уютната обстановка не може да не ти се забучи веднага в ноздрите и ти без да му мислиш отиваш да си вземеш вино и сядаш, където ти душа иска. Само на шефското място - не, защото виждаш разперен вестник, очила и управлението на телевизора, който пак ти натрапва мач. Всичко това играе роля на табелка “RESERVE” – (такива ги има в по-престорените курници!). Още преди да съм си смъкнал якето, достопочтено и изискано ме посрещна шефът с “Ади бе, хайванин, ‘къв го искаш, чи изтървах Бербата!” То това - “хайванин” е позивна, с която се идентифицират и разпознават само посветените в групата. Има и по-други позивни, но те са само за достовете на шефа. Там е сериозна работа. Не е за всеки! Седнах си кротко с чашата вино, поздравихме се с тоз-оня със също достопочтени любезности от сорта на “О-о-о, к ...