2 мин за четене
На пейка, в края на парка седеше тя. Красива и нежна. Красота, облагородена от мъдростта на годините. Бе минала през мимолетните чувства на пролетта, когато влюбванията бяха на всеки дъх. Изгаряла в топлината на лятото и търсела слънцето в сърцето на любимия. Есента носеше духа на красивата жена, която ценеше вече и вътрешната, душевна красота. Не бързаше за никъде. Наслаждаваше се на всеки миг и го приемаше като дар. Тя протегна ръце, пое си дълбоко въздух, издиша с усмивка и стана от пейката. Тръгна по една от алеите. Откъсваше по няколко листа от дърветата наоколо. Няколко кесета я погледнаха уплашено, но тя им кимна с глава и с пръст рисуваше по клоните. Вземаше листата, но не безплатно. Отблагодаряваше се с цветна картина, различна за всяка корона на дърветата. А откъснатите деца на парка пришиваше на дългата си рокля.Вървеше бавно, с походка на кралица. Благородна осанка, пред която всички се покланяха. Тя бе тръгнала от парка, защото тук се събираха всички чувства на този свят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация