Мари беше лъчезарна и  пълна с енергия млада жена .Имаше подреден като по конец живот : годеник, кариера, куче, приятели и родители, които я обичаха. Още от малка я влечеше рисуването и ето я сега  - дипломиран интериорен дизайнер. Кой би повярвал, че от някогашната  невзрачна тийнейджърка ще излезе една от най - успешните интериорни дизайнерки в града. Обичаше дългите разходки в гората, както и свободата си. Свободата за нея беше нещо важно...имаше своя теория,  а именно - всеки има право на лично време независимо от това дали е омъжен или сгоден и  разбира се я спазваше. С годеника и Калоян се познаваха още от университета ( той беше в горния курс). Срещнаха се на един купон и любовта им пламна изведнъж....когато тя завърши той и предложи да се сгодят и естествено тя прие. 
Така вече 8 години връзката между тях беше непокътната ( или  поне така изглеждаше ).
Докато един ден  "подредения" свят на  Мари не се сгромоляса с пълна сила  върху нея....
Денят беше дъждовен, въпреки това  Мари беше изпълнена с позитивизъм...имаше много срещи в офиса, за това още сутринта каза на Калоян, че ще закъснее. Той от своя страна нямаше нищо против ( отнасяше се с разбиране към работата и). Дъждът се усилваше и ставаше все по трудно да се кара кола.... Мари реши да отложи последните си срещи и да се прибере преди времето да се влоши  още повече. В офиса,  а и не само там всички обичаха Мари...докато вървеше по коридора поздравяваше всички. 
Качи се в колата си и потегли към вкъщи....
Пътя беше хлъзгав и изведнъж Мари чу свистене на спирачки, загуби контрол и се удари в някаква кола.
Събуди се в болница...отначало нищо не помнеше от катастрофата, но бързо започна да си спомня....цялото и семейство заедно с  Галя ( най - добрата и приятелка) бяха до нея. Мари забеляза, че Калоян го няма,  а Галя е някак странна, но го отдаде на стреса ( все пак Галя не понасяше болниците).
Истината обаче беше съвсем друга...
След катастрофата, Мари   остана в инвалидна количка. Разбира се,  не и беше лесно да приеме новината...изпадна в депресия, плака, хвърля всякакви предмети, които види пред себе си,  не допускаше никой да и помогне. Отгоре на всичко разбра, че  в деня на катастрофата Калоян и беше оставил бележка, в която я зарязва с думите : "вече не те обичам, прости ми надявам се да ме разбереш.." Мари не проумяваше как стигна дотук..имаше всичко за което мечтаеше и за един миг се превърна в развалина. Всякакви мисли се въртяха в главата и ден след ден...приятелите и не спираха да идват при нея, но тя ги гонеше.
Един ден,  Галя връхлетя ( буквално) в стаята на Мари, даже я стресна : 
- ставай , излизаме! - каза Галя и разпъна количката
Мари я изгледа с досада и каза : 
- няма да седна в това нещо!
Галя знаеше, че няма да е лесно да измъкне приятелката си от леглото. Познаваше я много добре и за щастие беше наясно точно какво да каже и направи. Пое дълбоко въздух и отвърна : 
- никой не те пита 
Мари нямаше никакво намерение да спори пък и когато Галя си науми нещо никой не е в състояние да я спре. И така двете се озоваха в градската градина, докъдето стигнаха с много усилия. Досега Мари не се беше замисляла за хората в това положение - как се справат с живота. Трябваше да признае пред себе си,  че чистия въздух и множеството хора и  се отразиха добре, макар да го скри от Галя.
Не се сдържа и се пошегува с  нея : 
- ее със сигурност се справяш по добре с бутането на количката , отколкото с паркирането на колата ти 
Галя от своя страна отвърна : 
- виждам,  че чувството ти за хумор не е пострадало 
И двете се засмяха
От този ден Мари започна новия си живот, изпълнен с много трудности, но тя беше решена да покаже на света, че МОЖЕ....
Дните си минаваха, а Мари се превърна в борбена жена. Възвърна си усмихната, смеха и онзи хъс за живот, който имаше  преди. Научи се да се справя сама с предизвикателството да си в количка и то доста  успешно. Всички бяха приятно изненадани. Вече имаше нови интереси и занимания, съобразени естествено със състоянието и. Мари заобича новия си живот. Приятелите и също свикнаха с новата ситуация и усвоиха всички техники, за да и помагат когато се налага. Различното беше, че не искаше и да чуе за мъже и любов....от както Калоян я напусна с бележка тя забрани на всички да го споменават - и те уважиха желанието и. Естествено от време на време се сещаше за него и всички спомени наслуваха, но Мари се беше научила умело да ги прогонва.
Но за щастие Съдбата имаше други планове за нея....
 Мари имаше много  "шофьори" ( както се шегуваше тя) , които я караха напред назад. За човек,  обичащ свободата си , с това и беше много трудно да свикне. Постоянно се случваше да ходи с приятели до някъде преди да я приберат. Този ден беше точно такъв - нейн приятел я взе от плуване ( записа се за да се движи и заякнат мускулите и) , но той имаше работа до някакъв авто сервиз и ето я сега седи в колата пред сервиза и го чака..."офф каква досада" мислише си Мари, докато се ровеше в телефона си. Беше отворила вратата на колата и изведнъж при нея нахлу един дружелюбен дакел, който започна да и се радва. Мари беше изненадана, но и  се зарадва на новия си приятел и започна да му се радва. Към нея се приближи млад  тъмнокос мъж видимо изморен , пое си дъх и каза : 
- хей, Макс ще ми докараш някой инфаркт - обърна се към Мари и добави - извинявай, кучето е на сестра ми изведнъж хукна...
Мари вдигна очи  към него и каза засмяно : 
- няма проблем,  знам какво е....и аз имам едно такова вкъщи - аз съм Мари , приятно ми е 
- Борислав, на мен също - каза той 
Междувременно приятеля на Мари дойде и беше време да се сбогуват...погали малкия Макс, подаде го на Борислав, тръгнаха. 
Борислав побърза да разкаже на сестра си за момичето, което е видял, а тя от своя страна го погледна с досада....обичаше брат си , но постоянно се забъркваше с някоя жена. Той не разбра, че е инвалид понеже количката и беше в багажника на колата. Остана впечатлен от начина,  по който реагира на ситуацията...обикновено момичетата пищят ако им се хвърли някое куче..."Все тая" - помисли си той и се върна към ежедневието си....
Галя беше известна  с летните си щури партита, на които всички се забавляваха на макс...самата Мари ги обожаваше и всяка година ги чакаше с нетърпение. Тази година щеше  да е малко по различна, предвид състоянието  и , но въпреки това,  Мари беше в еуфория. 
И така деня на партито дойде неусетно...имаше басейн, алкохол,  балони и различни игри, а вечерта щяха да пуснат фенери с желания в небето. Галя хвърчеше надолу нагоре с последни указания. Дойде време за парти...
Мари се появи малко късно ( не искаше да е център на внимание)...взе със себе си брат си за да и помага , пък и той би направил всичко само да е на "прочутото парти" ( както каза).
В другия край на залата седеше Борислав. Сестра му го помоли да я закара на някакво тъпо парти. Седеше с групата от приятели на сестра си и от скука оглеждаше момичетата....така и не разбра как се нави да дойде тук....музиката гърмеше, всички се забавляваха....погледна часовника си и видя, че е прекалено рано и няма шанс да измъкне сестра си, за да си ходят. Е поне можеше да се разходи из залата....тръгна видя няколко познати и остана при тях. В това време приятелите ми  заговориха за някакво момиче, което след катастрофа останало в количка. Дошла на партито и изглеждала страхотно... Борислав слушаше с интерес историята и и се възхити на духа и.  Едното момче се провикна : 
- а , ето я, хей Мари, ела при нас...!
Борислав се обърна и я видя...момичето от колата, с което се запозна преди време...беше пред него...в инвалидна количка..."що за съдба?" - бързо се стегна и  се отдръпна встрани ...тя все още не го беше забелязала....
- здравейте момчета - каза тя и започнахада се шегуват и смеят
Борислав продължи да я наблюдава  отстрани (тя продължаваше да не го вижда )...някакво момче я взе на ръце и почнаха да танцуват, а тя се забавляваше , сякаш всичко беше наред...така и не остана сама през цялата вечер..."това момиче е вдъхновение" помисли си той.
С напредването на вечерта дойде и момента за пускането на фенерите с желанията....
Галя се добра до Мари и каза засмяно : 
- хайде, госпожице...ще си с мен - завъртя количката и я подкара към фенерите.
Всички започнаха да пускат фенерите, Мари и Галя очевидно имаха проблем със своя...колкото и да се опитваше да го запали , Галя не се справяше , Мари от своя страна си умираше от смях....
Борислав видя гледката и реши да се притече на помощ. 
- оставете на мен - каза той и пое фенера
Двете момичета се обърнаха,  а Мари веднага го позна
- ооо здравей, Борислав,  нали? - каза тя
Той се усмихна и кимна 
Галя гледаше с недоумение.. "кой  е този готин мъж и откъде го познава Мари?" Нямаше търпение да я подложи на разпит.
Мари, сякаш прочела мислите и побърза да обясни : 
- това е Борислав...кучето на сестра му избяха при мен ( и двамата се засмяха)
Галя с обичайното си спокойствие му каза "здравей" и се обърна към Мари с онзи нейн поглед тип " ще си говорим "....и ги остави сами.
Така Борислав най - после успя да опознае това необикновено и силно момиче. По принцип му беше лесно с жените , но тази беше различна.... много бързо се сближиха , но въпреки това той усети някаква дистанция  - от разговорите им той разбра, че заради всичко преживяно се беше превърнала в лед и ще му е много трудно да я опознае повече. Имаше нещо в нея, което го караше да се интересува и беше длъжен да опита. За щастие,  Мари му даде профила си във фейсбук..." е и това е нещо" помисли си Борислав. Мари трябваше да си тръгне, сбогуваха се и тя изчезна в тълпата от хора. Той изкара телефона си и на мига разгледа профила и.
Галя го следеше през цялата вечер и трябваше да признае, че мина личния и изпит за потенциално гадже на Мари. Веднага разбра, че я харесва и му е приятно с нея...общо взето бяха хубава двойка...."дано да разтопи ледника наречен Мари..." промърмори тя и се върна към партито.
След партито всички се върнаха към ежедневието си с една разлика - Борислав колкото повече опознаше Мари, толкова  повече забпочваше да се влюбва в нея. Естествено успя да влезе в живота  й и  станаха  приятели - пишеха си ,излизаха , забавляваха се, споделяха си. И понеже знаеше какво и е мнението за любовта, Борислав така и не прояви смелост да и каже за чувствата си.  Всичките им приятели виждаха неговите симпатии, но не коментираха. 
Веднъж Галя реши да бръкне в "кутията на Пандора " : 
- размърдай си мозъка и се  замисли защо   "вечния" женкар се превърна в сериозен мъж...да си го видяла с някоя? 
Мари се беше излегнала на леглото и се опитваше да бъде хладнокръвно
- ооо я стига, не е необходимо да я познаваме - сложи си слушалките и  усили музиката.
Галя се засмя и  каза : 
- нали знаеш , че съм права 
Мари знаеше и още как...от известно време усещаше онова вълнение всеки път когато види или чуе Борислав, което беше заглушила след Калоян...но тъй като нямаше шанс той да изпитва същото,  тя предпочете да го крие и то доста успешно ( дори Галя не разбра). Макар , че на моменти и се струваше , че е взаимно и все пак....сигурно си въобразяваше.
Борислав реши, че е време да "изплюе" камъчето, в момента в който отиде да вземе Мари от басейна и я видя как плува с треньора. Държеше я над водата, беше до нея...за първи път Борислав изпита ревност ( досега не беше мислил, че ще я види с някой мъж) трябваше да си признае. Тази гледка го накара да разбере - обичаше я...не е увлечение, което ще мине...промърмори  едно "мамка му" запази спокойствие и изчака да свършат с раздвижването. През целия път в колата, Мари му разказваше нещо, което той така и не чу....
Закара я вкъщи по най - бързия начин се измъкна и отиде при брат и ( станаха приятели). Намери го в близкия парк, да разхожда  Бък ( хъскито на Мари)
- влюбен съм в сестра ти ....изревнувах я...как да и кажа - каза на един дъх Борислав иэсе стовари на пейката 
Брата на Мари го погледна и каза : 
-  това го знаем всички 
Борислав изохка :
- де да можеше и сестра ти да знае....
И се засмяха
В крайна сметка  Борислав имаше план да каже на Мари за чувствата си колкото може по скоро - беше решен.
Мари искаше да отиде на един концерт,  но нямаше билети и  много се натъжи. Борислав разбра от Галя и успя да намери 2 билета, но го запозиха в тайна от Мари. Искаше да я изненада и това беше момента,  в който да и каже какво изпитва към нея... на всички им беше адски трудно да пазят в тайна всичко,  тъй като Мари постоянно мърмореше и се цупеше,  че няма билети. В деня на концерта реши да си седи вкъщи по пижама. Галя и се обади с молбата да се облече , защото ще ходят на кино...отначало Мари се възпрониви - не и се ходеше на никакво кино...обаче както винаги Галя надделя...облече се набързо и зачака Галя да я вземе..."не стига, че ме изкомандва ами и закаснява" помисли си Мари.
В този момент вместо колата на Галя видя тази на Борислав...той спря пред нея свали стъклото и каза : 
- сигурен съм,  че не чакаш мен, но ще се задоволиш с мен - намигна и 
Мари все още не разбираше нищо , обаче пък беше забавно
- ее нямам избор  - засмя се тя
Концерта беше адски див...Мари полудя от щастие...накрещаха се..Борислав трябваше да признае,  че си заслужава да се жертва като отиде на концерта ( мразеше тълпите и шумните места) за да я види щастлива.
Когато свърши концерта той и предложи да отидат на някое спокойно място където да поговорят и за щастие тя нямаше нищо против...
И ето Мари слушаше как Борислав и се обяснява в любов..." това истина ли е? "  , " за мен ли говори?"  в главата и връхлетяха милиони въпроси "ами ако не  издържи като Калоян?" истината беше,  че и тя го обичаше и е време да продължи и този етап от новия си живот...междувременно Борислав вече чакаше нейната реакция. Пое дълбоко дъх и каза : 
- и аз те обичам, ноо това, което преживях и състоянието ми смяташ ли...
Той я  придърпа и я целуна ....след това добави : 
- това брои ли се за отговор? 
Мари се усмихна, прегърна го и каза : 
- да 
Независимо от обстоятелствата и трудностите живота трябва да се живее.

By Елена Михайлова