VI
Навън вече се бе стъмнило и само светлината на огромните прожектори върху заграждението осветяваше нощта. Няколко човека от групата на Владимир стояха върху заграждението и стреляха вероятно по група зомбита, която нападаше лагера. Изкачих се горе и тогава разбрах какво в действителност се случваше. Пред портата имаше кола заобиколена от зомбита, а в нея, за мое голямо учудване и облекчение, бяха Габриела, Тедо, Сашо и Дидо. Почувствах се спокойна, но знаех, че трябва да ги измъкнем от тази трудна ситуация колкото се може по-бързо. Извадих пистолета и разчистих пространството в близост до заграждението. Скочих на земята и извадих катаната. За пръв път щях да използвам подобно оръжие и за това действах предпазливо. Когато обезглавих няколко бродещи и установих, че не е чак толкова трудно започнах по-уверено да напредвам към колата. Зомбитата ме забелязаха и понеже бях по-лесна плячка се насочиха право към мен.
- Елате ми, копеленца – извиках и пронизах едно от тях.
Прибрах меча и сва ...