IV
Както обикновено мълчанието се възцари отново. Чуваше се само рева на двигателя. За щастие това ме успокояваше и ръцете ми вече не трепереха докато държах волана. Оставаха само още две села преди да пристигнем, а слънцето вече започваше да се скрива зад дърветата. Лъчите му се прокрадваха измежду клоните и огряваха пустия отново път. Когато навлязохме в първото село намалих скоростта, за да огледаме обстановката. Както се очакваше бе пусто, а вратите на повечето от къщите, които подминавахме бяха широко отворени. Спрях за малко на площада, за да огледам по-добре обстановката, но единственото, което видях бе едно зомби, което се клатушкаше в уличката от лявата страна на колата. То явно бе чуло угасването на двигателя, защото извърна глава. Когато ни видя тръгна право към нас. Свалих леко прозореца и зачаках.
- Какво правиш? – попита Миро - Тръгвай преди да е дошло.
- Спокойно, знам какво правя.
- Ще просветиш ли и мен?
- Само гледай – отвърнах му аз и се усмихнах.
Зомбито дойде до пр ...