Беше в онези времена, когато децата се раждаха по къщите с помощта на местната акушерка. От един прозорец, под стряхата на планинскa kъща се чуваха сподавените викове на родилка. Виковете постепенно утихнаха и стаята огласи силен детски плач. Няколко минути по-късно вратата на имението се отвори и пред къщата се появиха мъж и стара жена, която държеше в ръцете си бебе.
- Хайде, сине, вземи детето и го отнеси при баща му, а другото ще остане при нас!...
- Дали не допускаме грешка, мамо? - попита я мъжът.
- Времената са трудни сине! Кой да предположи,че децата са две?...Пък и този грях трябва да се понесе и от двамата грешници, които са го извършили!
- Ами ако тайната излезе наяве? - отново попита мъжът.
- Няма, сине, аз ще се погрижа!...Ти само гледай да не се изтървеш пред жена си, че бебетата са били две! Хайде, вземи детето и върви! - Жената подаде детето на мъжа, той го пое и се изгуби в тъмнината...
>>>>>>>>>
На баварската маса пред малка къща седят Вера и Ана. Пият кафе и разговар ...