Или... вие самата.
Трябваше спешно да замина до София, но редовна линия Техеран - София нямаше, а и “Месарките”(товарни ИЛ-18, возещи месо от България) в момента не пътуваха. Вариантът да летя с прикачване и то с пренощуване в Истанбул, беше повече от лудост. Когато ми се налагаше да пътувам през този град с преспиване в хотел “Диван”, оставях най-отгоре в куфара стек “Кент”, без да го заключвам (иначе ти разбиват ключалките за да ти проверят багажа, като за по-удобно направо го изсипват на пода и си излизат.). Когато се връщах в стаята, всичко в куфара беше непокътнато, липсваше само “Кента”. Хората просто разбираха, че имат работа с “разбран” човек и нямаше смисъл да ровят из багажа му.
При нормална ситуация пътувах през Атина и то с преспиване, независимо че тогава военните бяха на власт, а аз обикновено пристигах без гръцка виза. Само първия път имах проблем, състоящ се в това, че не можеше пътник да остане през нощта в транзитната зала. Да, но от една страна аз не можех да изляза ...