24. Октомври. 2018год.
Бяха последните хубави и слънчеви октомврийски дни.
24ти беше ден, в който се събудих с усещането, че днес е денят, в който да дам на живота си нов път и да позволя на слънцето да го освети.
"Търсим щастие навсякъде, но сме като прословутия просяк на Толстой, който прекарал живота си върху гърне със злато и се молел за дребни пари на всеки минувач, без да подозира, че богатството му е точно под него през цялото време. Твоето съкровище, твоето съвършенство, вече е вътре в теб. Но за да го поискаш трябва да напуснеш забързаната суматоха на ума и да изоставиш желанията на егото, за да навлезеш в тишината на сърцето.", "Яж, моли се и обичай"
Мислите в главата ми се надпреварваха едни с други. Започнаха да ме връхлитат най - различни емоции (от най - хубавите, светли и нежни, до най - тъмните, мрачни, и страшни). Тя беше единствената жена в живота ми, която за секунди можеше да разпали най - големите ми фантазии и страсти, и в същото време, за секунди, да ме заземи то ...