22. Октомври. 2018год./02:28ч
Мислите ми се надигнаха като вълни и буреносно се разбиха в бреговете на съзнанието ми.
Въздухът на Германия се отразяваше добре на писането ми, но за съжаление не се отразяваше толкова добре на сърцето и душата ми, и на психиката ми. На моменти се чувствах като шизофреничка... Сама си задавах въпроси, сама си отговарях на тях или поне се опитвах, но винаги стигах до онази задънена улица, която ме връщаше в началото на всичко.
Чувства. Мисли. Безсънни нощи. Безброй кафета и цигара след цигара. Дъжд. Мъгла и меланхолия.
Дните се изнизваха като пясък между пръстите ми - бързо, неусетно, дъждовно... А тишината ме беше обгърнала в своята пелерина - спокойна, свещена, всепоглъщаща...
"Седим мълчаливо и наблюдаваме света около нас. Отне ни цял живот, за да се научим да правим това. Изглежда само старите хора умеят да седят един до друг, да не си говорят и въпреки това да се чувстват щастливи.
Младите, забързани и нетърпеливи, винаги се чувстват длъжни да нарушат ...