Пристигнах в имението Уелс около 19;30ч.
Беше призрачно. Точно както си го представях по-рано. Тръгнах въпреки че знаех какъв риск е това. Инат.
Затръшнах огромната порта зад себе си и поставих двата си сака на мръсния, но иначе модерен, дизайнерски за онова време - под.
Миризмата на вехто ме обзе. Опитах да светна огромния висящ полилей - безуспешно.
Защо ли очаквах след толкова години да има ток?! ( Наивница )
Беше абсолютно тъмно. Идваше светлина единствено от залеза отвън. Прокрадваше се светлина и от нощните лампи, през грамадните, но иначе украсени с мръсотия и паяжини прозорци.
Седнах на пода и започнах да мисля къде мога да намеря свещ.
Внезапно ме озари спомен, че преди години Абърдийн беше купила фенер за спешни случаи, тъй като тук често спираше токът.
По спомен отидох в килера ,който също беше не по-малко зловещ и благодарение на пълната луна,която грееше през малкото прозорче, открих стария фенер.
Чудо. Работеше все още след толкова години.
Излязох ,като го светнах. Съзрях ...