15.01.2016 г., 16:20 ч.
Импромпту в Лю-мажор
3 мин за четене
Живял някога в "Люлин", в девети микрорайон човек, който нито пиел, нито пушел, даже не се друсал. На всичко отгоре не харесвал сръбско и чалга, въобще - бил черната овца на квартала откъдето и да го погледнеш. Люлинци се срамували от него и колчем го срещнели, не пропускали да го заплюят в лицето - така де, излагал им джинса.
Толкова злост и неприязън на едно място идвали в повече на горкия човек и той сериозно се замислил да смени квартала. Пуснал обява в базар бе ге, за беда обаче никой не искал да купи едностайният му панел на 17-тия етаж с изглед към Филиповци. Човекът разбрал, че ако не се впише в общата картинка не го очаква нищо хубаво. Купил си дискове на Азис, Малина и Нелина, заключил се в къщи и три дни се опитвал да чуе цяло парче, без да повърне. На четвъртия ден сутринта две бездомни кучета изтеглили късата клечка, защото били уцелени с изхвърлени от 17-тия етаж компактдискове в момента, в който дъвчели гранясал колбас. Едното куче се задавило и умряло, а другото получил ...
Толкова злост и неприязън на едно място идвали в повече на горкия човек и той сериозно се замислил да смени квартала. Пуснал обява в базар бе ге, за беда обаче никой не искал да купи едностайният му панел на 17-тия етаж с изглед към Филиповци. Човекът разбрал, че ако не се впише в общата картинка не го очаква нищо хубаво. Купил си дискове на Азис, Малина и Нелина, заключил се в къщи и три дни се опитвал да чуе цяло парче, без да повърне. На четвъртия ден сутринта две бездомни кучета изтеглили късата клечка, защото били уцелени с изхвърлени от 17-тия етаж компактдискове в момента, в който дъвчели гранясал колбас. Едното куче се задавило и умряло, а другото получил ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Илиян Всички права запазени
Предложения
-
-
Реших и тръгнах по стъпките на казармените перипетии,.. този път отзад напред, не по класическия път...
-
Млад и буен човек беше. Властен, с живи, скокливи очи като малки въгленчета. Майка му бе го нарекла ...
-
ЩЕ ПОМНЯ ВИНАГИ на Росица Копукова с огромна признателност Аз помня винаги доброто. И злото помня в ...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
