Откакто ме удари в главата музата, животът здраво ми се промени. Дали от минус към плюс или обратно, всеки сам да си го изтълкува. Преди какво беше! Работа и после пред телевизора: мачове, филми. На заведение с жената и приятели. Дежурната изневяра с поредната появила се в живота ми жена (слабост ми са). Един постоянен цикъл.
Сега какво?! Работа, след това в къщи пред компютъра. Защото удари ли ме музата веднага трябва да пиша. А аз съм захванал много неща и все поправям, довършвам. Абе, хахо съм. Мачове гледам рядко, филми - още по-рядко. За излизане да не говорим. Веднъж, два пъти в месец. Изневерите... те станаха като ланшния сняг, никакви ги няма. Освен в сънищата ми. Тук вече като в истински разказ ще се появи и главната ми героиня. Интимната водка. Защо така, ще попитате? Ами защото след нея така ме удря на интимности, че...
И без нея е същото, но нали като си пийне човек се отпуска. Прибирам се от работа скапан като „ ритан домат”. Жената ме чака, една такава превъзбудена и от вратата се умилква.
„ Ей, сега, викам си, ще ме води на шопинг, щом се гали.” Правя се на луд и питам:
- Да не си ходила по чуждо, та си такава една...
- Поканени сме на гости – ми отвръща, – у онези, нашите приятели.
„ Ахааа, пак искат да се менкаме. Не съм против, ама - гледай ти. Жените иззеха ръководната роля.” И почвам да се правя на недостъпен.
- Знаеш ли колко съм уморен (хич дори), не съм спал нощес и т.н.
- Хайде де. И без това рядко се събираме.
- Уфф. Хайде от мен да мине, ама за малко.
Веднага се задействаха телефоните, уговорките в стил „шушу-мушу” и готово. Минавам през магазина, купувам водка и бира, също и бутилка вино.
И отиваме на гости. Държим се все едно нищо не е имало и нищо няма да се случи. Артисти сме, чак за „Народния театър” да ни вземат. Жадни от пътя, ударихме по една бира и минахме на водката. А тя с всяка следваща чаша отиваше към интимност. Разказваме си разни истории, но все клоним към темата, за която сме се събрали. Че нали няма да е интересно да е в стил „от вратата за краката”. Тук ще поставя надпис „Рекламна пауза”, за да не описвам станалото после в подробности. Бях с мойта жена, бях с другата жена, бях с двете... че и зрител бях по едно време.
На сутринта едвам отлепих за работа. Омекнал като пухена възглавничка, ама пълна с водка. Тежко ми беше. Колегите ме дозастрелват с ново предложение.
- Ще ходим довечера да се черпим за празника.
Забравих да спомена, че имахме празник на фирмата – 10 години. Ама нали сме в стачна готовност за по-високи заплати, не ходиме на фирмените мероприятия. Правим контра празник. Да видят, че и ние можем. Събираме се в едно заведение и почваме. Аз решавам да избия клина с червено вино. Е, много го обичам пустото. Поръчвам си бутилка. Само едно не ми харесва, че се пие в чаша със столче. Аз си сипвам и чаша с водка за тостовете. Обаче, отплеснат в разговорите, си отпивам ту от виното, ту от водката. Сладур, ще каже някой. Отвсякъде. Музиката от Пиринския край, все една такава... където предразполага за алкохолни подвизи. Ама не само пиехме, ставахме да играем, дори и пеехме. Добре, че не ни видя Николина Чакардъкова. Веднага се класирвахме в ансамбъла й. Отнякъде се появи
акордеон. И... се почна.
„ Във тая стара кръчма,
на тая стара маса...”
Та се стигна до изграждането на килиите от Илия и до продажбата на белите манастири.
Целия репертоар на такива събирания изпяхме. Хора и ръченици играхме. Хубавци. „Пу, да не ни е уруки!” Както се казва.
Около полунощ решавам да се прибирам вече. Много ми идваше втора безсънна нощ. По пътя от заведението до нас срещам една бивша интимна приятелка. Заговаряме се, а аз, с всички мои обяснения, й разказвам и за интимната водка.
- Такава не съм пила. Добра ли е?
- Че как. Това е най-доброто. Последен писък на модата.
- Искаш ли да пием по една? Ще ме почерпиш ли?
- Искам ли? Само болен се пита... Жената и без това е заспала. Пък и знае, че съм на купон.
Минаваме през денонощния магазин, купувам бутилка и отиваме у тях. Две чаши с водка, резенче лимон, интимно осветление. Чук-чук с чашите, глът и...
... Поредна безсънна нощ. Добре, че имам два дни почивка да реанимирам. И да събера сили за поредната порция.
© Христо Костов Всички права запазени