ИНТУИЦИЯ
Вървим с Асен към автобусната спирка. Той е малко по-дребен от мен и трудно ме следва. Не го щадя, защото има опасност да изпуснем автобуса. Спътникът ми говори задъхано:
- Не мога да живея повече с тази жена, казвам ти.
- Ами изгони я тогава, като не можеш - лесно решавам проблема аз, нали не е на моята глава.
- А какво ще си помислят хората за мене?
- Да не ти пука.
- Все пак не можем да сме безразлични към това, което мислят за нас.
- Ако се съобразяваш с хората, ще страдаш. Не е важно какво ще си помислят те за тебе, а какво ще си помисли Бог.
Изненадан от думите ми, Асен се спира. После ме застига и казва:
- Защо ми говориш така? Знаеш, че не съм вярващ.
- Знам, че не си. Но аз съм. Може би Бог ти говори чрез мене.
- Нещо ти става, приятелю. Как мога да си помисля, че Бог ми говори чрез тебе и то да си изгоня жената!? ...