Исках да й откъсна цвете
Беше дъждовен майски следобед, макар че дъжд вече не валеше, облaците като пелена бяха покрили небето. Аз се разхождах из мокрите пътечки на любимия ми парк. Обичах да усещам уханието на въздуха след дъжд, толкова е различен, сякаш измит и по-хубав, а и сега бе смесен с приятия мирис на липа... Вървях по пътеките и си мислех за веселите ученически години, които отдавна бяха вече зад гърба ми. Точно през този месец напуснах с много мъка любимото училище. Потопих се в живота и сякаш приказката изчезна, сега имам толкова много проблеми. Липсваше ми училището, веселия смях и детското безгрижие, дори и изпитванията, контролните и класните и те ми липсваха, но може би най-мъчно ми бе за онези хора, които доизградиха моята същност и ме направиха човек – моите учители...
Докато бях потънала в мисли някак си небето се изсветли, сякаш, че облаците се поразбягаха. Видях, че наблизо има пейки, повечето от тях бяха вече сухи, аз си избрах една по-встрани. Седнах за няколко ...