Искам да призная една мечта.
Така виждам аз жената...
Луната сякаш натискаше със светлия си образ клоните на стария кедър. А той уморено полюшваше листа, сякаш непокорно тръскаше глава срещу редките дихания на сухия вятър. Въздухът беше тежък, жежък. Сякаш заплашваше жителите на древния град никога да не постигне ефирната, мека прозрачност на хладината. От стоте тепета се разнасяше жалния стон на тишината, а огряната от хилядите светлини на къщите нощ съперничеше по помпозност с дворците които щяха да се появят на лицето на Гея след две хиляди години. На почетно разтояние от кедъра уморено, но упорито забили корени в земята клюкарстваха три маслини. Те му бяха дружки от както се помнеше. Заедно бяха започнали земния си път, заедно трептяха срещу пясъчните стихии, заедно жадно поглъщаха капките на пестеливия дъжд и може би заедно щяха да преминат водите на реката на забравата. Градината на техния живот бе изпъстрена с многоцветни техни родственици. Палавият бегонвил, който впиваше пурпу ...