1.03.2020 г., 10:13 ч.  

Искам и ние да станем брачно семейство 

  Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца
787 4 12
2 мин за четене

        Като влязоха в антрето, Катето бързо събу обувките, захвърли якето на шкафа и се втурна в хола. Майка ѝ се събу, закачи дрехите на закачалката и с торбите влезе в кухнята да ги разтоварва.

        След малко Катето дойде, облегна се на касата на вратата, загледа се в майка си как мие нещо на чешмата и със сериозен и тежък тон като на Юксел Кадриев, все едно съобщава най-глобалната новина на света, бавно каза:

        - Мамо, а пък Гошко днеска каза в детската, че майка му и татко му са безбрачно семейство!

        - Какво? Безбрачно ли? - спря чешмата Нина и се обърна със сериозно изражение към "Юксел Кадриев";

        - Да, мамо, безбрачно семейство. Не са женени - отговори Катето, завъртя се и се втурна обратно в хола.

        Като поне половин час се беше закротила и не дойде повече в кухнята, Нина отиде в хола да види какво става, та е толкова тихо. Катя седеше на дивана, отворила албума със сватбените снимки, подпряла с ръчички глава и се вторачваше в някаква снимка без дори да клати крачета, така се беше съсредоточила в съзерцанието им.

         В това време външната врата се тропна, гласът на Миро изпревари стъпките му в антрето;

         - Добър вечер, момичета!

         - Тате, тате - развика се Катето, мина покрай майка си като фурия и се хвърли на врата на баща си;

         - Трябва да се оженим!

         - Но ние с майка ти сме женени!?

         - Да, но мен ме няма на снимките, значи аз съм безбрачна, като Гошко. Мамо, искам и аз с твоята рокля  и лъскаво було, да съм красива булка като тебе!

         - Кате, момиченцата от детската не се женят, първо трябва да пораснат, трябва да почакаш малко - разсмя се майка ѝ.

         - Добре, ще почакам, щом трябва. Но като порасна, първо ще се оженя и аз за татко. Нали трябва всички да се оженим, за да сме брачно семейство!

         - Добре, принцесо - разсмя се баща ѝ - сега да видим мама какво е сготвила, защото който не яде, знаеш - няма голям да порасте и да му стане булчинската рокля на мама!

© П Антонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вихрогоне, благодаря ти!
  • Лек разказ но със значим философски смисъл.Поздрав от мен и честит 3-ти март!
  • LiaNik (И.К.) - върнала го бях за редакция, понеже го писах директно тука и го публикувах, а после си видях грешки, за това ти е изчезнало.
    А дано! Повече такива мантри всекиму, за да има повече усмивки при съпреживяването на забавните моменти от живота!🌺 🌻 🌼ЧБМ!
  • Пепи, това го прочетох,но преди да го коментирам и изчезна. Общо взето, наистина е приятно човек да прочете такава история. Пречиства, умиротворява и някак си, краят ти се преповтаря като мантра. Човек помни или най- лошото или на прекрасно възприетото в живота си, но всички се стремим да не губим спомена за второто.
    С пожелания за повече хубави "мантри" носещи пречистване отвътре навън.
  • Благодаря. И за теб-тревичка и цветенце. 💐🌹🌺
  • 🍀 🌷 🌺 поне три за щастие все ще се намерят и за теб, Наде!
  • Гледам раздаваш тревички. Има ли за всички? Много мило разказче!
  • 💐 Ето и за Деничка цял букет пролетна тревичка!
  • Хахахах. Ох, Пепи 😁😁😁
  • Днешните малки са живи учеб-ници за големите! 🤩
    Иринакис (Ирина Колева) 🐞
  • Хаха! Тя е малка, но вече знае!🤩
  • Благодаря, Марианке! ЧБМ! 🍀


    💕 🐦 ЧБМ и на всички любими!
Предложения
: ??:??