Счупих си нокът. Кога това? Оня ден. И защо така? Защото забивах пирон. Къде, бе? Ами на етажерката, дето е над леглото ми. И от какъв зор ще седна ни в клин, ни в ръкав да забивам пирони на разни етажерки? Защото етажерката се откачи, ясно? Кога това? А, тоя въпрос вече беше! Ами оня ден, когато ставах. За да стана, трябва да се опра първо на табуретката пред малката дъбова масичка до леглото, после на самата масичка и накрая – да се хвана за етажерката, която също е дъбова, солидна, боядисана в тъмночервено, с кукички отстрани за окачване на разни неща. Иначе не става.
И защо една четирийсет и кусур годишна, здрава и права магарица като мен да не може да стане, че да трябва да се хваща за някакви си подробности от мебелировката? Ами защото си сецнах кръста, затова. Може и да съм магарица, ама не съм съвсем здрава. В момента.
Защо си сецнах кръста ли? /Тук сигурно ще се запитате защо все се питам и сама си отговарям. Ами за раздвижване на повествованието. И за по-голям драматизъм. Вър ...