Няма нищо по-добро от истината,
колкото и болезнена да е тя.
авторът
Теодор бе толкова изнервен, че не го свърташе на едно място. Кръстосваше стаята и се чудеше, как да постъпи. През четирите години семеен живот с Камелия разбраха, че не могат да имат деца. Причината бе в нея. Желанието им да имат наследник растеше с всеки изминат ден. Тя му предложи да си осиновят. Толкова хора го правеха. Трябваше да проучат възможността за това.
Той седна, облегна се на фотьойла и се замисли. Не искаше осиновено дете от дом. Имаше син от жена, която обичаше преди. Искаше него. Беше говорил неведнъж с Елена, майката на сина му, по този въпрос. Тя беше съгласна - и без това мъжът ù не го искаше. Имаха друго тяхно и цялото им внимание бе насочено към прероденото.
В стаята влезе жената на Теодор.
- Какво си се умислил? – обърна се тя към него – Тео, чуваш ли ме?
Камелия се обръщаше винаги към него така. Харесваше това умалително име. Допадаше му това обръщение. Безпокойството растеше в него. Струваше му ...