ИСТИНИ
Беше празник и за двамата. Синът беше останал при бащата, защото нямаше лекции. Той бе студент в трети курс, всичко го вълнуваше; четеше рядко, неговото поколение бе любопитно, но мързеливо. Така поне си мислеше бащата. Той пък бе работлив, но не се открояваше с особено любопитство. Фактите и обстоятелствата в живота сами му се навираха в краката. Той затова не можеше да върви напред, без да ги подритва.
- Какво толкова се вълнуваш от истината? – попита работливият баща, който от година бе безработен. – И защо мислиш, че тя е така важна?
Синът го гледаше с недоумение. Баща му ли казва това?
- Не те разбирам, татко. Винаги си казвал, че истината е една и трябва да се борим, за да я открием.
- Е, понякога и бащите говорят глупости.
Замълча и продължи.
- Истината не може да съществува сама за себе си. Трябва да я поставиш на кантара, а от другата страна – като тежест на везната, да сложиш друго нещо, което да й противодейства, да я уравновесява. За оня идиот, Хитлер, истината е бил ...