Преди петнадесетина години, едно лято се грижих за баща ми - отскоро инвалид. Той живееше при брат ми в София, след като майка почина преди няколко години. Почти не бях имала възможност до този момент да общувам с него по-продължително, след като се омъжих. И съм благодарна на съдбата за онова лято, за мен незабравимо ... Макар да наближаваше осемдесетте, болен и с един крак, татко беше в прекрасно състояние на духа, а мисълта му беше ясна и свежа като на младеж, дори на поет. Удиви ме умението му да вниква дълбоко в характера и психиката на хората, което преди май малко бях забелязвала. Уви, от вечни грижи, татко не е обръщал внимание на дарбата си, но в писмата му до мен понякога бях откривала римувани пасажи ... Тогава той ми разказваше разни интересни истории - за участието си като телеграфист във Втората Световна война най-вече, както и за някои съселяни. Много съжалявам, че не записах нищо от военните му разкази ... Баща ми отдавна вече не е между живите, ала някои от историите м ...