Лятото на 77-а, в която завършихме строителния институт, с двама приятели заминахме да отдъхнем от проекти и чертежи на морето. Знаете ли къде е Иракли, ни попита майката на единия, която ни намери карти към Ленински районен съвет - на бунгало с три легла. Какво повече ни трябваше?
Иракли, за пръв път го чувахме това място, там имаше една гора, един пионерски лагер и 5-6 бунгала. И морето.
Десет дни бяхме на много еднообразен режим. До обяд - плуване и плаж, след обяд - мента и плаж, вечер - бира и пресен сафрид от морето, където излизахме само за емоцията, имаше кой да я лови рибата. И това - в пълна изолация от света. Само за храна се засичахме в пионерския лагер с мальоците и ръководителите им. Бяхме дори поканени на лагерния им огън. Единият от нас (не аз) бе хубавец и отнесе доста искрящи погледи от някои пораснали вече пионерки. От тези дни имам една снимка - тримата на плажа, млади и безгрижни.
Но явно това отшелничество не ни е било достатъчно, защото след месец заминахме отнов ...