Аз съм смотаняк.
Голям смотаняк. Изобщо не ми върви с жените. Нито да крача редом с тях, нито след тях, нито дори да се наредя на опашка пред тях.
Скоро беше, гледам на една врата надпис: „Отваряме след десет минути“. Застанах да почакам.
След малко зад мен се занареждаха и други, минаха десетте минути, отвориха, пред мен застана цербер от женски пол с вълчи зъби и тупаници като на Шварценегер:
- Днес банята е женска. Ти накъде така?
Зад мене смях, закачки, а аз търся дупка да се навра.
Както ви казах - смотаняк. И на доктор ходих..
Чаках два часа. Прие ме. Сестрата сложи длан пред устата си и изхихика. Дискретно. А оня рече:
- Очният е на трети етаж.Тук е гинекология.
А пред кабинета жени, изпокапали от смях...
Нямах нужда от очен. Докторът защо реши така?
На връщане стоях на спирката, докато не мина тролей, в който и шофьор, и кондуктор бяха мъже. Облекчено се тръснах на седалката, а оня с билетите доближи до мен: ...