ИВАНКА ОТ КЛОНДАЙК
Малката Иванка беше израснала в прогресивно селско семейство. Още дядо ù беше член на ТКЗС-то, не само член, но и бригадир на говедарите. Два пъти беше обявяван за първенец на общината и три пъти за най-добър в професията.
Иванка израсна хубавелка, с червени бузи и черни коси, очите ù като фаровете се въртяха налево и надесно, а погледът ù беше лазерен лъч от 3-то поколение. С него и перде можеше да премахнеш. Не беше висока като тополка, но си имаше всичко и то там, дека си требе, както казваше вуйко ù. А той беше познавач на моминска красота. Това знаеха не само цялото село, но и в цялата околия.
Та порасна нашата Иванка мома за чудо и приказ. В читалището беше първа артистка, пееше като гургулица на припек, а когато се хванеше на хорото, мегданът се оказваше тесен за нейната страстна игра. Ергените въздишаха по нея, а женените сучеха мустак и само си мислеха кога ли ще им падне на сгода, та да ù покажат къде зимуват раците. Ама на, се не ставаше тая пуста сгода. А ...