12.03.2023 г., 17:31 ч.

Иво 

  Проза » Разкази
670 1 6
1 мин за четене
Не разбра защо тя спря да му пише. Не получаваше отговори, в началото се опита да си спомни с какво я бе обидил. Тя тръгна вечерта след бурната любов, усмихвайки му се, разстлала раменете с красивите си коси. На другия ден - мълчание... Звънеше, а телефонът бе изключен. Недоумяваше, смесица от тревожност и учудване се бореха в него.Отиде до квартирата и, но само един уличен котарак маукаше тъжно. Чувстваше, че полудява. Обичаше я, тогава още, когато се видяха в бара. Прилепнала и рокля и хубавите и червени устни го побъркаха. Изкараха седмица, тя учеше задочно философия. А той изкарваше мизерни пари в магазина за детски играчки. Сънуваше я, като божество, как пристъпва към него, Иво, с крачки на пантера. Как само я обладаваше, как чувстваха бяха еднакви, хармонични, лепкави, гоподни. Тя не обичаше да говори за себе си. Затова леглото ги събираше, а кафето ги свързваше. Обичаше джин, и след 100-те грама, се превръщаше с амазонка.
.... Отиде отново до квартирата. Възрастна жена, прибираш ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Янкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??