Един ден Анн се събуди с нова, страхотна идея. Облече се набързо и излезе. Беше се запътила към един малък водопад, безизвестен, в близост до дома ù. Когато стигна там, тя разбра, че някой друг бе уловил нейните мисли и бе сторил същото нещо, в същия момент, на същото място. Това беше нейният толкова близък приятел - Ник.
Щом се видяха, лицата им станаха слънца, а очите им - бисери, пълни с копнежи. Готови за нова доза веселба, те приеха днешното ново пътуване из "Страната на вечното щастие". Анн и Ник седнаха на близката поляна.
Загледани в слънчевите лъчи, очите им се присвиваха подобно сърдечен ритъм.
Изведнъж Ник се обърна към Анн:
- Анн, защо ме болят очите, когато се вгледам в слънцето?
- Защото красотата се впива в дълбочината на мислите ти, Ник.
- А защо не мога да го гледам дълго, Анн?
- Защото щастието понякога трае дори само миг.
- Не можем ли да вперим поглед в него и да го наблюдаваме, докато не се уморим?
- Не, не може, Ник. Дори и цветето увяхва от прекалени грижи. Не го ...