Ден първи... тоест нощ...
Тази нощ е пълнолуние. Може би знаете, а може би не, че по пълнолуние вълците будуват и вият към луната (а защо правим това, е друга тема) и така - цяла нощ или, по-точно, докато бледото светило е на небосклона... Та тази нощ и аз не спях и чат-пат извисявах глас, обаче по някое време съседите ме "помолиха" на висок глас да, цитирам - "Намаля звука на телевизора си!". Странен град...
Ден седми...
Цял ден вали, прекарахме следобеда в кръчмата на Хо, като всеки си бе намерил някакво занимание - примерно Ко Та Рак изигра пет игри шах с Кух Че Реп и ги загуби всичките, не зная как се въздържа да не изфичка фигурите накрая. Аз се понапих малко... Обичам дъждовните следобеди.
Ден осми...
Като се събудих в късната сутрин на този ден, още ръмеше така, че реших да не излизам от къщи поне, докато не спре. След като закусих обилно, се разположих на дивана в хола и прекарах по-голямата част от деня в компанията на интересна книжка... е, и Гар Ван беше там, но тя се бе зач ...