Ставаш рано сутрин от изпомачканите чаршафи, виждаш някаква физиономия в огледалото и ú казваш: "Пак не са ни издали!"
За Наталия имаше и много по-лоши дни от този - дните, в които въобще не можеше да се надигне и да каже прословутата си реплика. Тя се надяваше едва ли не да предизвика всемогъщия гняв на съдбата и да я накара да свърши обратното на нейните думи. Съдбата обаче доволно я наблюдаваше как се гърчи от гняв в банята всяка сутрин. В банята се бяха случили толкова велики неща. Именно там стените бяха четири и имаше всичко необходимо за маниакалното ú обсебване - огледало и отдушник, та да си поема дъх между монолозите.
Понякога, но само понякога, Наталия все още виждаше обляно лице от бялсъка на камерите, а после майка си - Тъмна, която с тежък юмрук по масата ú заявяваше, че първо трбва да учи, после да има дете, а писането можеше да забрави напълно. Защото в техния род нямаше ни един, който да се застъпи за Наталия. Ни един велик ум, който да види в нейното обсебване частичк ...